Как повечето хора приемат смъртта
Всички знаем, че все още не се е родил безсмъртен човек и всяко живо създание, което е поело веднъж въздух, неминуемо ще изпита и момента, в който душата му ще напусне тленното му тяло.
Огромен процент от хората не искат да мислят за този момент, тъй като той ги кара да се чувстват слаби и особено тъжни, затова предпочитат през своя земен път да не насочват мислите си в тази посока, но част от хората, дори са готови да споделят как в действителност искат да преминат в другото измерение. Тези хора силно вярват, че смъртта в действителност не поставя края на нашето съществуване, тъй като душата ни се преражда в друго тленно тяло и го изпълва с нов живот.
Има хора, които очакват този момент, въпреки страха от неизвестното, те тайно вярват, че ще се преродят и животът им ще бъде, дори по-добър от досегашния. Част от хората дори си мислят за начините, по които тяхното тяло, ще се отдели от душата им и нещата, които предварително трябва да направят преди да настъпи този момент.
Кога хората са напълно готови да си отидат от този свят
Повечето хора споделят, че искат да се чувстват спокойни и да повярват, че отиват на едно наистина по-добро място.
Когато са успели да завършат всички свои задачи докрай, за да не се налага най-близките им хора да се занимават с това.
Други споделят, че са готови техния земен път да приключи, когато помагат на някого, който е имал силна нужда от тях и тогава когато са успели да спасят чужд живот при пожар, природни бедствия и дори при война.
Хората на зряла възраст са готови да отидат от другата страна, едва след като са успели да обучат и подготвят своите деца да се справят с трудностите, които задължително ще им поднесе животът.
Огромен процент от хората искат да бъдат заобиколени от своите приятели и семейство, когато сетният час настъпи за тях.
Хората обичащи живота и неговите наслади, предпочитат до последно да се забавляват и да грабят с пълни шепи от него.
Друга част не искат да оставят свои врагове тук на Земята, затова силно желаят да се сдобрят с хората, с които не са се разбирали и да отнесат душата си чиста към новия небесен свят.
Голяма част от хората истински вярват, че когато спят непробудно, ще е най-подходящият момент, в който тяхната душа да поеме по своя небесен път, без да изпитват притеснение от това, че техният час е настъпил.
Всеки човек рано или късно ще поеме по своя небесен път, но по-важното в действителност е как сме живели, какви спомени сме успели да съхраним в себе си и колко хора в действителност са успели да се докоснат до нашата душа - дали сме живели истински, грабнали любовта и доброто или сме живели без да успеем да усетим своята най-висша цел, поради която сме изпратени – да даваме любов и да получаваме, защото именно това е смисълът на човешкото съществуване!
