Прераждането – живот след смъртта 

Не съществува човек, който да не се запитвал за смъртта и какво ни предстои, след като тленният живот приключи на тази Земя.

Всички новородени бебета всъщност са преродени наши роднини, от предишни животи, това се нарича и кръговратът след живота, който продължава своя процес, като след смъртта духът ни се преражда в ново тяло.

Всичко в прераждането е взаимно свързано, което значи, че нашите роднини, които имаме в момента - в предишни животи, може да са били преразпределени в други роли, а именно сегашните ни сестра или брат в предишен живот, да са ни били чичо и леля.

Цикълът никога не спира да се върти и когато приключим със своята мисия тук на Земята, пред нас се открива едно ново начало, един нов живот и всичко започва отначало – раждаме се, отново се учим да живеем, да обичаме и да се справяме с трудностите, които ни поднася съдбата, но този път носим и стари товари от предишни животи, които са тясно свързани и с кармата, която не спира да ни преследва и която успява да ни върне стари прегрешения – така във Вселената се е родила и възвръщаемостта на кармата, която плътно следи за това всяко нещо да си дойде на мястото му, както и изкуплението на човешката душа.

Ако в предишните си животи сме успявали да натрупаме огромни количества гняв, болка и сме вършили злини в следващия си живот, кармата ще се погрижи да изпитаме всичко на раменете си и то с пълната и сила. Вселенският закон гласи, че няма не наказано зло, затова човек има изборът, още от самото си раждане в каква посока да поеме и кой път да следва.

Така всяко новородено бебе носи товари от предишните си животи. Повечето хора смятаме, че бебето е пречистено създание, което не носи спомени и послания от предишните си животи и тепърва сега започва да се учи и да прави грешки, но това не е съвсем вярно, тъй като в неговата душа, всички стари негови действия, чувства, черти от същността му, както и предишен опит са запечатани и то пристига на земята именно с тази информация.

Дори и да не го осъзнава пряко, то носи със себе си кармата, която е следствие от предишните му животи. 
Има хора, които усещат свой близък човек, като свое собствено дете, например баща си или майка си, те успяват да ги почувстват като свои деца, чрез самите усещания те отварят спомените от предишните си животи и в действителност преди да се преродят, те са били родители на сегашните си настойници.

Колкото и странно да звучи на много хора се случва да усещат близост към човек, с когото току-що са се запознали, нещо повече да го почувстват като част от семейството или като техен роден брат или сестра. Това се случва, защото този човек най-вероятно е изпълнявал някаква важна роля в техния предишен живот. 

Ние не си избираме родителите, но има една теория, която доказва, че повечето хора преди да се преродят им се дава възможността да избират своето семейство – майка и баща, но стига тяхната карма да е изчистена от духовните товари, които са носели от предишните си животи, тогава на тези хора им се дава правото на избор - в кое семейство да се родят и кои хора всъщност да носят пълната отговорност за тях, но ако е останала силна кармична енергия, която трябва да изчистят по някакъв начин, това право да избират им се отнема директно. 

Съществуват добри семейства – почтени, мили и изчистени от злоба, които всъщност не са наясно защо техният наследник не е успял да вземе поне част от техните положителни черти, а е пълна тяхна противоположност и обикновено се забърква в множество проблеми – всичко това е също дело на кармата и прераждането, с цел изкупление на душата.

Това дете умишлено се изпраща в семейство, в което може да получи нужната подкрепа, любов, внимание и да прочисти душата си, така в следващите си животи, то ще е успяло да изкупи своите грехове, но докато за неговите родители, това може да бъде огромен товар във всичко, това има някаква определена цел, както и смисъл и то е, че душата е изпратена отново на тази земя и при тези мили родители, именно с идеята да може да вземе положителните чувства и послания, които му изпращат те и да се промени в следващите си животи. 

Всъщност ние самите не осъзнаваме, че когато бебето още не е заченато, то вече носи карта памет със себе си и неговата астрална душа започва да се развива в мига, в който разберем, че в тялото ни расте нов живот.

Тогава зародиша започва постепенно да събира част от заобикалящата го информация, така майката, ако си пожелае дадено нещо и предизвика съдбата, зародишът е способен да попие нейните думи и тези желания да станат действителност, така несъзнателно ние всъщност моделираме още не роденото човешко създание и му закодираме определена информация и път, който сме решили, че трябва то да следва.

Но има семейства, в които попадат и по-безконтролни, немотивирани и пакостливи деца и това не подлежи на промяна.

Сега ще се запитате защо се случва това, като например родителите са сърдечни и добри, а детето сякаш е обладано от тъмни сили и зли демони – това също се случва и от части благодарение на нас самите, както и на кармата, която трябва да изкупи това дете.

Нашата вина е, че още докато е било зародиш, новороденото е попило част от информация, която може би не е трябвало да чува, а всичко останало е плод на възвръщаемостта от предишните животи на това дете .

Често хората, които се прераждат предпочитат да изберат същите семейства и близки, които са имали в предишните си животи, това са хората, на които са държали особено много и които са обичали от цялата си душа, но този път просто ролите в семейството биват разменени, но най-хубавото от всичко това е, че нашата душа отново е намерила обратния път към любимите хора и не е успяла да се изгуби лутайки се безцелно.