Ахтопол - една дълго отлагана автобиография

Ахтопол.
Така го видях.

Преди го подценявах и смятах за дрипав и окъсан, който не заслужава времето и батерията на телефона ми. 
Оказа се голяма грешка, която поправих с невероятни гледки, изсечени скали, безкрайно море и спокойствие. Вдишвах дълго от него. 

В Ахтопол няма екшън. Няма трескаво преследване на цели и успехи. Няма и противоречия. 
Ахтопол се чете леко. И красиво. Дълго отлагана автобиография. 

Ахтопол мога да го сравня с възрастен старец, с който никой не иска вече да си говори. Не му отстъпват място в автобуса, мислят го за вмирисан и напикан. Предпочитат се други седалки, максимално далеч от него. 

Обаче този старец се оказва интересен и определено може да те научи на нещо. Бъркал си в преценката си и дори става приятен и лек разговор помежду ви. 

Видях нормални хора по уличките. 
Приличаше на филм с Георги Парцалев и Невена Коканова, чийто режисьор е Педро Алмодовар. 

Българско кино с много растения по алеите, които се наричат юка, известни още като, забележете, испанска кама. Листата му са дълги, плоски, зелени и оформени като мечове.

Лодките и автомобилите също са като от филм с Парцалев. 
Още. 

Фарът е притихнал и самотен. Очарователен е, че е труднодостъпен. 
Няма да видите много нови модели Мерцедес и Ауди. 

Ахтопол не е голям и мисля, че го обиколихме целия, може би някъде е имало скрити грозни сергии с огромни електрикаво-зелени етикети с надписи "Всичко по 5 лева", но аз лично не ги видях.  Може от някъде, в друг час на денонощието да звучи чалга музика, но лично аз не я чух, докато траеше разходката ни там. 

За това пък видях една симпатична маса с мушама, отгоре наредени буркани с мед и типичното сладко за този край от смокини. 
За да ви се харесам, вероятно трябва да кажа, че съм купила по един буркан и така съм направила голяма добрина. 
Не си купих абсолютно нищо. 

На обяд, за жалост, и храм паметникът и гръцкото училище, бяга затворени за посещения. Отварят след 16 часа, подробност, която не сме се вълнували да проверяме.

Но това значи, че имаме причина да се върнем пак. В друг ден, в друг час и може би в друг сезон. 
Тогава аз ще бъда малко остаряла, а Ахтопол ще си бъде същият.