Крал Константинос II Гръцки, монархически връзки и любов
Крал Константинос II (1940–2023) остава в световната история като последния монарх на Гърция, с владичество, завършило с институционална криза и променила облика на съвременна Гърция. Той поема от баща си, крал Павел I страна с хилядолетна история, антично наследство, буен по нрав и дух народ, със силна идентичност и православна вяра и много интересно и важно местоположение в Европа.
Хрониката на изминалото време показва, че с превземането на град Константинопол на 29 май 1453 година от многохилядната турска войска, водена от султан Мехмед II Завоевателя, се поставя началото на падането на всички земи на Балканите под дълго османско владичество, включително на гърци, румънци, албанци, босненци, българи и т.н. Векове наред те са потискани, ограбвани и унижавани, силната ръка на османците ги държи в менгемето си, въпреки тяхната съпротива, отпор и брожения.
Гръцкото въстание от XIX век (1821) изразява ясно пред света твърдата воля на поробения народ за независимост от Османската империя, по време на управлението на султан Махмуд II (1808 до 1839). Той е властелин на една от най-големите държавни структури в историята, на територия от приблизително 3,5 до 4 милиона квадратни километра и население между 25 и 30 милиона души, включващи десетки етноси и религии, във време на бурни промени в Европа. Явлението Наполеон Бонапарт разбърква Стария континент и обръща нагласите на народите за подредбата му. Султан Махмуд II е хитър държавник и не желае да допусне преустройства и промени в империята си, затова използва умело нрава, привичките и пристрастията на подчинените си регионални управници, за да владее тактически положението. Така през 1827 година, привиква на помощ васала си в Египет - Мехмед Али паша, албанец по произход, да потуши гръцките въстания, в замяна на самостоятелно управление на тези земи. Мехмед Али паша изпраща осиновения си син Ибрахим паша (1789 – 1848) с огромна флота и армия към Пелопонес, който започва да избива населението, опожарява маслиновите гори и масово пленява млади и здрави гърци за роби в Египет. Тези зверства официално се считат за повод, Великите сили - Великобритания, Франция и Русия да изпратят военен флот срещу Ибрахим паша в помощ на гръцките въстаници. Разгромът през 1827 година на турско-египетската флота в битката при залива Наварино, днешния град Пилос, разположен на западното крайбрежие на полуостров Пелопонес, поставя началото на автономията на Гърция от Османската империя.
През 1830 година Гърция е обявена за република, начело с граф Йоан Каподистрия, роден на остров Корфу (по това време под властта на Венеция). Преди да застане начело на Гърция, той служи на руския император Александър I. Граф Йоан Каподистрия полага основите на съвременната гръцка държава и след неговото убийство през 1831 година, в страната настъпва хаос и гражданска война и Великите сили решават, че само стабилна монархия, оглавена от неутрален европейски принц, може да гарантира реда и сигурността. Така започва интересен период в гръцката история на кралска власт, страната има общо 7 крале, принадлежащи към две основни династии: Вителсбах (Баварска) и Глюксбург (Датска). Периодът е белязан от политическа нестабилност, прекъсвания на монархията с републикански периоди и абдикации.
1. Династия Вителсбах – крал Ото I (1832 – 1862). Първият крал на Гърция. Управлява до прогонването му след народен бунт.
2. Династия Глюксбург – крал Георгиос I (1863 – 1913), най-дълго управлявалия гръцки монарх, убит при атентат в град Солун. Следва крал Константинос I (1913 – 1917 и 1920 – 1922) - абдикира два пъти поради политически конфликти и военни поражения. Крал Александрос I (1917 – 1920) е син на Константинос I, умира при нелеп инцидент от ухапване от маймуна. Крал Георгиос II (1922 – 1924 и 1935 – 1947), управлява по време на Втората световна война, като прекарва голяма част от времето в изгнание. Крал Павлос I (1947 – 1964) е брат на Георгиос II, неговото управление е период на следвоенно възстановяване от Втората световна война. Крал Константинос II (1964 – 1974), последният крал, преди страната да стане република. Напуска Гърция през 1967 година, след военен преврат, а монархията е официално премахната чрез референдум през 1974 година.
Историята на семейството на последния гръцки крал е много интересна, наситена с интензивни, дори съдбоносни събития и развития на факти и обстоятелства. Принц Константинос е роден на 2 юни 1940 година в Психико, край Атина, като син на крал Павел I и кралица Фредерика Хановерска. Цялото му име е Константинос от Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, принц на Дания по бащина линия и херцог на Спарта и принц на Гърция. По майчина линия е правнук на германския кайзер Вилхелм II. Наричан е крал на елините, а не крал на Гърция, за да се подчертае връзката му с всички гърци, включително с тези извън границите на тогавашното кралство.
Принц Константинос Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург учи средно образование в престижната академия Анаврита, Атина, преминава през трите военни академии на Гърция - сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, след това следва право в Атинския университет. Продължава образованието си в Германия, където учи право и политически науки в Хайделбергския университет (1958-1959), ФРГ и в Кеймбридж, Великобритания (1960) история и международни отношения.
Преди да се възкачи на престола, той печели златен олимпийски медал по ветроходство, клас „Дракон“ на Олимпийските игри в Рим през 1960 година и това го прави национален герой на Гърция.
Принц Константинос II става крал на 23 години, след смъртта на баща си през 1964 година. Първоначално е изключително популярен, но неопитността му го въвлича в политическа криза през 1965 година. Младият крал влиза в пряк сблъсък с министър-председателя Георгиос Папандреу за контрола над армията. Уволнението на Папандреу от страна на краля се счита за една от най-големите му грешки, довела до дестабилизация на страната. На 21 април 1967 година група офицери, известни като Черните полковници, извършват държавен преврат. Военната хунта, начело с Георгиос Пападопулос искат да установят диктатура. Кралят първоначално полага клетва пред тях, което много гърци не му прощават, но през декември същата година прави неуспешен опит за контрапреврат. След провала му, крал Константинос II е принуден да напусне Гърция със семейството си. През 1973 година хунтата официално обявява монархията за премахната.
След падането на хунтата през 1974 година, премиерът Константинос Караманлис организира референдум за бъдещето на държавното устройство. Около 69% от гърците гласуват за република и свързват монархията с политическите интриги и нестабилността, довели до диктатурата на полковниците. Самият крал не е допуснат в страната, за да води кампания.
Константинос II е един от най-добре свързаните монарси в света. Сестра му София е кралица на Испания и съпруга на крал Хуан Карлос I. Братовчед му, Чарлз III е настоящия британския крал, а крал Константинос II е кръстник на сина му, принц Уилям. Принцеса Даяна е кръстница на най-малкия му син, принц Филипос. Това ги прави част от най-вътрешния кръг на британското кралско семейство.
Съпругата му Ан-Мари (1946) е дъщеря на датския крал Фредерик IX и сестра на датската кралица Маргрете II и трета братовчедка на съпруга си, крал Константинос II. Те стават съпрузи през 1964 година, след православно бракосъчетание в Атина, като Ан-Мари приема православната вяра от лютеранска, преди това. Семейството има щастлив брак и пет деца: принцеса Алексия (1965), принц Павлос (1967) – пазител на престола, принц Николаос (1969), принцеса Теодора (1983) и принц Филипос (1986).
Въпреки че монархията е премахната през 1974 година, брака между крал Константинос II и кралица Ан-Мари е изключително стабилен. Те прекарват десетилетия в Лондон, преди да се завърнат да живеят в Гърция като обикновени граждани през 2013 година. Крал Константинос II почина на 10 януари 2023 година в Атина. Днес Ан-Мари обитава апартамент в центъра на гръцката столица. Тя не е кралица по конституция, но запазва титлата си по протокол в европейските кралски дворове и често присъства на големи фамилни събития в Дания, при сестра си кралица Маргрете II Датска и във кралство Великобритания и кралство Испания. Принцовете Николаос и Павлос също живеят в Атина и полагат сериозни усилия да присъстват в гръцкия обществен живот, чрез благотворителност и културни проекти. Всички деца на последната гръцка монархическа двойка Константинос II и кралица Ан-Мари са изключително заможни и поддържат тесни връзки с британското, датското и испанското кралски семейства.
Съпругата на принц Павлос, Мари-Шантал, е дъщеря на Робърт Милър, създател на магазините Duty Free. Когато се омъжи за Павлос през 1995 година, тя е с рокля на Valentino, струваща над 225 хиляди долара. Днес има собствен бранд за луксозни детски дрехи, а сред клиентите ѝ са Виктория Бекъм и Ким Кардашиян. Двойката разделя времето си между Ню Йорк и Атина, дъщерята им, принцеса Мария-Олимпия е истинска звезда в Instagram и модел. Муза е на марки, като Dolce & Gabbana и Dior и е олицетворение на новия тип кралска особа – без ангажименти към протокола, но с достъп до най-ексклузивните партита в света.
Най-малката дъщеря на крал Константинос II и Ан-Мари, принцеса Теодора има артистична кариера в Холивуд. Тя участва в хитовия сериал „Дързост и красота“ (The Bold and the Beautiful), където играе секретарката Алисън Монтгомъри. През месец септември 2024 година принцеса Теодора се омъжи за избраника си, американския адвокат Матю Кумар, в Атина. На сватбата носеше легендарната тиара "Khedive of Egypt". с която са се венчали майка ѝ, леля ѝ, кралица Маргрете Датска и баба ѝ, кралица Ингрид Датска (1910–2000). Бижуто е направено от диаманти и платина от Cartier.
Принц Николаос е известен фотограф, неговите творби се излагат в престижни галерии и често снима дивата природа на Гърция. Той е първият от семейството, който се върна да живее за постоянно в Гърция след изгнанието, водейки съвсем нормален живот в Атина, далеч от помпозност.
Бащата на крал Константинос II, крал Крал Павел I (1901–1964) принадлежи към династията Глюксбург, клон на Олденбургската династия. Това е датско-германски род, който дава монарси на Дания, Норвегия и по-късно на Гърция.
Майка му, кралица Фредерика Хановерска (1917–1981) е германска принцеса от рода на Хановерите и е внучка на последния германски кайзер Вилхелм II. По права линия тя е и правнучка на британската кралица Виктория. Крал Павлос I и кралица Фредерика са втори братовчеди, чрез Кристиан IX Датски и трети братовчеди, чрез кралица Виктория (от майката на Фредерика, принцеса Виктория Луиза Пруска).
Дядото на крал Константинос II, Константинос I (1868-1923) се жени на 27 октомври 1889 година за принцеса София Пруска (1870–1932), която е дъщеря на германския император Фридрих III, сестра на германския кайзер Вилхелм II и внучка на кралица Виктория. Бракът е стратегически, но не е щастлив, със София имат шест деца, трима от които стават крале на Гърция.
Крал Константинос I е бил известен с аферaта си с графиня Паола фон Остхайм (дама от обикновен произход, с име Паола Лоти), съпруга на принц Херман фон Сакс-Ваймар-Айзенах. Твърди се, че връзката им е била дълбока и е продължила години, като тя често го е следвала при пътуванията му в Европа, като негова довереница по политически въпроси. Най-големият скандал около него е обвинението в държавна измяна. Говори се, че по време на Първата световна война е имал директна тайна телеграфна линия с кайзер Вилхелм II (1859–1941), защото му е зет и е женен за неговата сестра София. Това вбесява французите и англичаните.
Деца на крал Константинос I са: принцеса Елена Гръцка и Датска (1896-1982), кралица-майка на Румъния. Омъжва се за крал Карол II Румънски през 1921 година. Бракът им е нещастен заради публичните афери на крал Карол, най-вече с Магда Лупески. Елена Гръцка е принудена да напусне страната, но по-късно се завръща като кралица-майка, за да подкрепя сина си, крал Михай I, по време на Втората световна война. Известна е с това, че спасява хиляди евреи в Румъния, за което получава титлата "Праведник на света".
Принцеса Ирини Гръцка и Датска (1904-1974), кралица на Хърватия и Херцогиня на Аоста. Омъжва се за италианския принц Аймоне Савойски, херцог на Сполето, братовчед на италианския крал Виктор Емануил III. Бракът им е смятан за престижен съюз между гръцката и италианската династии. През Втората световна война, след като силите на Оста Германия и Италия окупират Югославия през 1941 година, на територията на днешна Хърватия и Босна и Херцеговина е създадена марионетната независима държава Хърватия. Принц Аймоне Савойски обявен за крал на Хърватия под името Томислав II, но никога не стъпва там.
Принцеса Екатерини Гръцка и Датска (1913-2007) е родена по време на Балканските войни. Тя е последната оцеляла внучка на германския император Фридрих III в началото на XXI век. През 1947 година се омъжва за британеца Ричард Брандрам, майор от британската армия, герой от Втората световна война. Поради неравностойния й брак, братовчед й крал Джордж VI издава специален декрет, с който ѝ дава ранг на дъщеря на херцог в Англия, за да може да запази статута си в двора му, но официално тя става известна като лейди Катрин Брандрам. Живее скромно и тихо в Марлоу, Бъкингамшър, далеч от политическите интриги на Балканите.
Най-големият син на крал Константинос I, принц Георгиос II (1890–1947) е крал на Гърция от 1922 до 1924 и от 1935 до 1947 години. Управлява в периоди на преврати и войни, в последствие прекарва дълги години в изгнание, включително и по време на Втората световна война. Женен е за принцеса Елизавета Румънска (1894–1956) в династичен съюз, дъщерята на крал Фердинанд I, но нямат деца и се развеждат. Умира без пряк наследник на 1 април 1947 година в кралския дворец в Атина от сърдечен удар.
Принц Александрос I (1893–1920), крал на Гърция 1917–1920. Възкачен на трона, след принудителната абдикация на баща си. През 1917 година, по време на Първата световна война, съюзниците от Антантата принуждават баща му, крал Константинос I смятан за германофил да абдикира и да напусне страната. Жени се тайно през 1919 година за Аспасия Манос, обикновено момиче от народа. Умира трагично и абсурдно на 27 години от сепсис, след като е ухапан от домашна маймуна в градините на двореца Татой по време на разходка, когато кучето му, немска овчарка влиза в бой с една от опитомените маймуни на пазача.
Принц Павлос I (1901-1964), крал на Гърция 1947-1964. Наследява брат си Георгиос II в период на възстановяване на Гърция след Гражданската война. Баща на последния гръцки крал Константинос II и на испанската кралица София. Чрез сина си Павлос, крал Константинос I е дядо на крал Константинос II и прадядо на настоящия испански крал Фелипе VI.
Прадядото на крал Константинос II, крал Георгиос I (1845–1913) е роден като принц Вилхелм Датски I и е избран за крал на елините след детронирането на предишния им крал Ото Гръцки. Управлява от 1863 до 1913 години. Жени се за руската велика княгиня Олга (1851–1926), внучка на руския император Николай I и племенница на император Александър II. Баща й е великият княз Константин Николаевич (1827–1892), втория син на император Николай I. Майка й е великата княгиня Александра Йосифовна (1830–1911), родена като принцеса Александра фон Сакс-Алтенбург. Убит е при атентат в град Солун през 1913 година, по време на Балканската война. Съществуват теории, че зад атентата стоят Великите сили, крал Георгиос I е бил тясно свързан с Великобритания и Русия, сестра му Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия Датска (1844-1925) е кралица на Обединеното кралство и императрица на Индия, като съпруга на крал Едуард VII, син на кралица Виктория, а другата му сестра, Мария София Фредерика Дагмар Датска (1847-1928) става императрица на Русия, като съпруга на император Александър III, с името Мария Фьодоровна. Тя е майка на последния руски император Николай II. След избухването на Октомврийската революция през 1917 година успява да избяга от Русия, благодарение на британски кораб, изпратен от племенника ѝ крал Джордж V и прекарва последните години от живота си в родната си Дания. Брат му Фредерик VIII (1843-1912) е крал на Дания (1906-1912).
Седмото дете и четвърти син на крал Георгиос I, принц Андрей Гръцки и Датски се жени за принцеса Виктория Алиса Елизабет Юлия Мария Батенберг през 1903 година. Двойката има пет деца, като най-малкото е принц Филип, бъдещият херцог на Единбург и съпруг на кралица Елизабет II. Принцеса Виктория Алис по време на Втората световна война рискува живота си в Атина, за да укрие еврейското семейство Коен от нацистите. В по-късните си години, става изключително набожна и основава православен орден от медицински сестри „Християнско сестринство на Марта и Мария“. Често е засичана на официални събития, включително коронацията на кралица Елизабет II облечена в монашеско расо. Кралица Виктория е нейна прабаба, а крал Чарлз III е нейн внук. Според желанието й, принцеса Алиса Батенберг е погребана в Йерусалим, Израел.
Първият крал на Гърция след освобождението на страната от дългогодишно турско владичество, принц Ото Фридрих Лудвиг фон Вителсбах Баварски (1815-1867) е втория син на баварския крал Лудвиг I, от династията Вителсбах. Известен е с името Ото Гръцки и е избран от Великите сили през 1832 година, когато е едва на 17 години за монарх на Гърция, управлява до 1862 година. През 1834 година той мести столицата от Нафплио в Атина, тогава малко село и го превръща в модерен европейски град. Крал Ото Гръцки си остава католик и отказва да приеме православието, което е голям проблем за гръцкото общество. След преврат през 1862 година, докато той е на обиколка в Пелопонес е принуден да напусне страната завинаги. Въпреки че е прогонен, крал Ото до края на живота си в Бавария продължава да носи гръцка народна носия (фустанела) и да се интересува от съдбата на Гърция.
Херцогът на Единбург, принц Филип има особена връзка с родината си. Макар да казва, че се чувства повече датчанин, той никога не забравя Гърция. Синът му, крал Чарлз III изпитва огромна любов към Гърция и православната култура. Нарича Гърция „земята на баща ми“ и посещава Атон многократно. Тези визити са строго частни и духовни и се говори, че е със специално отношение към православието, има собствена килия в манастира Ватопед, където се е оттегля за молитва и рисуване с акварели. Майка му, покойната кралица Елизабет II никога не посети официално Гърция по време на 70-годишното си управление, от уважение към семейството на съпруга си.
Връзката между Симеон II Сакскобурготски (1937), цар на България между 1943-1946 години и премиер министър на република България между 2001 и 2005 години и гръцкия крал Константинос II (1940–2023) е една от най-ярките примери за солидарност в европейските кралски фамилии през XX и XXI век. И двамата са потомци на датския крал Кристиан IX, известен като дядото на Европа и на британската кралица Виктория. Симеон II Сакскобурготски е сред най-близките хора на гръцкото кралско семейство. Крал Константинос II е кръстник на петото дете на Симеон II, княгиня Калина.
Дипломатическите отношения между България и Гърция са установени официално през месец август 1880 година, чрез господин Константинос Фотиадис - първи дипломатически агент и генерален консул в София на кралство Гърция и господин Драган Цанков - министър-председател и министър на външните работи на Княжество България. Отношенията между България и Гърция през XX век са преминали през трудни периоди. Като съседи на Балканите, двете държави са въвлечени в поредица от конфликти за територии и влияние. Най-големият разлом настъпва по време на Междусъюзническата война (1913), спорът за Македония и излазът към Бяло море ги изправя един срещу друг. В Първата световна война България и Гърция отново са в противникови лагери. След Ньойския договор (1919) отношенията са обтегнати заради бежанския въпрос. Хиляди българи напускат Егейска Македония и Западна Тракия, а гърци се изселват от българското Черноморие.
През 1941–1944 години България администрира части от Беломорието, като съюзник на Третия райх, което оставя болезнени спомени в гръцкото общество. След 1945 година отношенията се усложняват на идеологическа основа, през която преминава България, като част от Съветския блок. След години на студен мир, на 9 юли 1964 година, в Атина се подписва пакет от 12 спогодби, които нормализират отношенията и уреждат стари финансови въпроси, използването на водите на реките Марица и Струма от Гърция и се отваря път за икономическо и културно сътрудничество. В наши дни връзките между София и Атина са пример за модел на добросъседство и приятелство на Балканите. Те са в своя исторически апогей, базирани на прагматизъм и взаимно уважение. В рамките на ЕС и НАТО, република България и република Гърция действат като единен блок по отношение на сигурността на Балканите, Черно море и Източното Средиземноморие, обединени от общи стратегически цели.
