Кристиан Лакроа отбелязва нова изложба на свои костюми в SCAD Lacoste
От Нели Славова
"Нестандартен... провансалски... близък до костюма... напълно очарователен" - така Vogue описва дебютната колекция на Кристиан Лакроа през 1987 г. Но Лакроа никога не е възнамерявал да стане моден дизайнер. "Станах моден дизайнер по случайност", каза той в кампуса на Savannah College of Art and Design във френската община Лакост, където се откриваше нова изложба в чест на партньорството му с Comédie-Française.
"Christian Lacroix Habille Peer Gynt Pour la Comédie-Française" е посветена на костюмите, които Лакроа създава за постановката на "Пеер Гинт" на Хенрик Ибсен през 2012 г. Куратор на изложбата е модният историк и куратор Оливие Саяр, а организатор - директорът на модните изложби на SCAD FASH Рафаел Гомес.
Лакроа обяснява, че това, което винаги е искал да прави, е да работи в областта на костюмите и кураторството: "Свързах се с бягството от киното и театъра, не харесвах реалния живот, затова исках да бъда дизайнер на костюми." Той печели наградата "Молиер", националната награда за театър на Франция, за най-добър художник на костюми не веднъж, а два пъти: първо за "Федър" през 1996 г. и след това през 2007 г. за "Сирано дьо Бержерак". Но модните подиуми на Лакроа винаги са били театрални постановки сами по себе си. Смесвайки безброй исторически и културни препратки, той предлагаше мода, която изкривяваше понятията за време и пространство.
През пролетта на 1994 г. той смесва и съчетава модата от времето на Френската революция със стила на 40-те години на ХХ век, а през пролетта на 1988 г. се появява колекция, която препраща към родното му място Арл и френската мода от XVIII век.
Тази нова изложба представя над 40 костюма, избрани от над 100-те, които Лакроа е създал за "Пеер Гинт", и открива новите помещения на SCAD FASH, които сега обхващат две сгради в средновековното село Лакост.
Бизнесът на дизайнера е продаден от LVMH през 2005 г. на Falic Fashion Group след натрупани загуби, а през 2009 г. е обявен в несъстоятелност - последната му колекция е частно финансирана от самия Лакроа и е показана за сезона на модата през есента на 2009 г. Въпреки това тази изложба дава представа за наследството му като кутюриер, тъй като позволява на зрителите да се потопят в изумителната красота на техническия му усет за създаване на дрехи.
Разположена на два етажа, изложбата включва видеоматериал от оригиналното представяне на пиесата и представя избрани скици, които Лакроа е направил цифрово и на ръка за всеки от героите. Костюмите са създадени от Лакроа с помощта на архива на компанията, което означава, че в повечето от тях са използвани части, които са били употребявани в миналото за други постановки. Тя включва и килим по поръчка, създаден от дизайнера, което е намигване не само към сюжета на пиесата, но и към Лакост, тъй като на най-високия му връх се намира емблематичен за Лакост замък, подобен на замъка на маркиз дьо Сад.
Изложбата демонстрира красотата на работата на Лакроа и таланта му да съчетава множество препратки. Но преди всичко тя има какво да ни научи за това как модата трябва да работи занапред - от важността на изследванията, през стойността на проектирането за "истински хора", до необходимостта от устойчиво мислене. Прочетете нататък за майсторския клас на Кристиан Лакроа и Оливие Саяр.
Кристиан Лакроа: ''Никой дизайнер не може да се конкурира с етническите носии. Има прекрасни неща, които трябва да се изследват и научат, защото културите са правили толкова красиви неща, когато погледнеш назад.
В днешно време има толкова много книги за всичко, но в края на 50-те и началото на 60-те години имах три книги на френски език. Нямаше интернет, нямаше нищо. Но сега съм в Инстаграм и не следвам инфлуенсъри, а хора, които публикуват много редки филми или други неща, които ми се струват интересни.''
Оливие Сейяр: ''Можеш да погледнеш назад. Трябва да забравим тази концепция в модата, за да мислим за утрешния ден. Утрешният ден е по-лош. Когато се занимаваш с костюми, не винаги мислиш за бъдещето, както е в модата. Важно е да внушим на учениците, че трябва да научат по малко от всичко, да научат за историята, културата, това е важно и не се случва в бъдещето. Любими са ми тези видове много традиционни костюми, които смесват различни култури, за да създадат напълно нов традиционен костюм.''
За превръщането на старото в ново
Кристиан Лакроа: ''Не обичам да харча пари. Наистина не се шегувам. Рециклирането е чудесно, особено в Comédie-Française, където имаш архив от костюми, които да облечеш на актьорите. Ние изработваме костюмите на базата на старите и ги променяме, а понякога добавяме и нещо ново. Според мен е интересно актьорите да знаят, че даден костюм вече е бил носен от известен или по-малко известен актьор от миналото, а и те имат предизвикателството да създадат свой собствен персонаж.
За обличането на "истински хора"
Оливие Саяр: ''Актьорите са истински хора и имат истински тела. Лесно е да облечеш изложба на кутюра, защото моделът е манекен, закопчаваш ципа и това е всичко. Тук виждате конструкцията на различни тела и как трябваше да направим някои манекени по-тънки или да използваме подложки, за да реконструираме тялото. Това е важно, защото представя какво правят актьорите и как те могат да бъдат големи или малки по същия начин, по който са и истинските хора. Може би сега модата бавно се превръща в нещо подобно.''
За адаптацията към технологиите
Кристиан Лакроа: ''Започнах да правя скици на компютър, което беше ново за мен, тъй като досега правех всичко на ръка и на колаж, но това е като наркотик. По този начин можеш да добавяш снимки на оригиналния костюм или текстил, или нещо друго. Аз съм като дете, обичам да си играя по този начин. За мен беше добре да се адаптирам към този процес. Продължавам да се уча.''
За модата и театъра
Оливие Сейяр: ''Студентите по мода винаги мислят за мода, но има много възможности за създаване на дрехи, различни от модата. Мисля, че това е добра възможност да им покажем как бихме могли да създаваме дрехи по различен начин.
Кристиан Лакроа: ''Театърът е напълно различен от модата. Модата трябва да се гледа отблизо и не е задължително да се забелязва толкова отдалеч. Но театърът трябва да бъде подчертан. Аз не обичам дискретните неща, може би затова харесвам театъра. Трябва да си малко по-шумен, отколкото в модата, защото зрителят трябва да има представа за героя още щом излезе на сцената.''
