Армани: ''Истински лукс е да казваш това, което мислиш''
От Нели Славова
Кръстникът на италианския стил разказва пред GQ за мемоарите си, защо никога не преследва тенденциите и за наследството си като дизайнер.
През 1965 г. младият Джорджо Армани получава задачата да си представи дрехите на бъдещето. Току-що завършил задължителния си стаж в италианската армия и все още несигурен в истинското си призвание, Армани получава работа при Нино Черути, един от най-големите италиански магьосници в областта на тъканите.
Предизвикателството се оказва решаващо. "Черути ме помоли да намеря някои нови решения, за да направя мъжкия костюм по-малко строг и по-удобен, по-малко индустриален и повече сарториален", разказва Армани в Per Amore, актуализирана версия на мемоарите му, публикувана от Rizzoli. Така той измисля сако за костюм с "гъвкавостта на жилетка и лекотата на риза" и по този начин прави революция в мъжкото облекло.
Когато холивудските големци подготвят сценария на биографичния филм за Армани, няма да им се наложи да се отклоняват далеч от изходния материал. Животът на Армани е чудесна храна за "Оскар"-ите: скромно възпитание в Северна Италия, бърз възход към славата в Милано, постепенна трансформация от роден талант в световна звезда. Дори и най-охотният изпълнителен директор на Netflix би се затруднил да представи по-увлекателен разказ.
Тази траектория е в основата на ''Per Amore'', широкообхватното изследване на Армани за силите, които го извеждат до най-високите етажи на модната индустрия. Публикувана за първи път през 2015 г., книгата е отчасти биография, отчасти манифест - и преиздаването ѝ не би могло да бъде по-навременно.
През последните няколко години оценката за ранното творчество на Армани, особено за мъжките облекла, които той създава в края на 80-те и началото на 90-те години, достигна трескава височина. Ако се замислите малко, няма как да не забележите влиянието му - от елегантните, неутрални дрехи за ежедневието, продавани от луксозни компании като The Row, до кройките, създадени от съобразителни читатели на тенденциите като Jerry Lorenzo.
В мемоарите си Армани се старае да признае членовете на екипа, които се въртят в неговата орбита и извън нея, и най-вече уважението, което изпитва към клиентите си, хората, които се вслушват в неговата визия. Но етосът, който го вдъхновява, когато работи в скромно студио в Корсо Венеция, продължава да ръководи процеса му и днес: строг метод на изваждане и рационализиране, основан на здравословен скептицизъм към модните тенденции.
"Моят принос към света на модата е идеята, че класицизмът и модернизмът всъщност са едно и също нещо, ако не следваш мимолетните тенденции."
Затова е уместно интересът към основополагащите години на Армани винаги да се връща към неговата интерпретация на костюма - най-устойчивия силует в канона на мъжкото облекло. Преди Армани да се сдобие с тях, костюмите са били натрапчиво респектиращи, де факто униформата на корпоративната класа. Едва когато ги лиши от буквалните и метафоричните им основи - подплънките на раменете - те станаха секси, истински обект на желание за мъжете, на които не им се налага да ги носят в офиса. (Сцената в "Американско жиголо", в която Ричард Гиър претърсва гардероба, натъпкан с дрехи на Армани, е "по-ефективна от цяла поредица реклами", пише дизайнерът, и дава началото на страничния му бизнес.)
В "Per Amore" Армани посвещава значителна част от мислите си на вдъхновението, което стои зад неговия революционен силует. "Как един млад, динамичен и необуздан мъж - пише той - щеше да се противопостави на старите начини на мислене, ако беше затворен в костюм, който отричаше неговата индивидуалност?"
Решението на Армани е "дрехи, които изразяват нежна, знаеща мъжественост" - удивително прозорлива идея, като се има предвид дискусията около това какво означава да изглеждаш, да се държиш и да се чувстваш като мъж днес. Предвиждането на следващата промяна в културните течения е това, което го мотивира. "Знам, че на този етап от кариерата си бих могъл да почивам на лаврите си, но обичам предизвикателствата." Модното късогледство и пренасищането с екологични проблеми, които то поражда, не са никак малко за преодоляване.
Откакто Армани преобрази мъжкото облекло по свой образ и подобие преди почти 50 години, индустрията се промени драстично. За малките марки е все по-трудно да стъпят на краката си, да не говорим за това, че се стремят към финансова жизнеспособност. "Развлечението", казва Армани, "заема централно място, често в ущърб на дрехите." Единственият начин да останете актуални в индустрия, претъпкана с ярки новости? Да бъдете истински.
"Винаги съм се интересувал повече от това да обличам истинските хора, отколкото да създавам сензационни фантазии на модния подиум. Вярвам в реалността с малко магия."
В това се крие тайната на привлекателността на дизайнера. В днешно време е трудно да се намери реалност и тъй като мъжкото облекло се отърсва от остатъците от ерата на дивия стил в полза на по-приглушената елегантност, водещият почерк на Армани - всички земни тонове, пухкави материи и лежерни силуети - се чувства уникално подходящ, за да улови отново момента. След всички тези години магията на Armani продължава да заслепява.
