Повелителят на модата - Джорджо Армани

Син на корабоплавател, Армани възнамерявал да стане лекар, но напуска медицинското училище, за да следва модата. Започва да се занимава с кариера в модния дизайн, обучавайки се в ателието на Нино Черути. През 1975 г., с помощта на своя приятел и бизнес партньор Серджо Галеоти, Армани стартира собствен етикет за готови дрехи за мъже и жени.
Описва най-добре подхода си към модата по следния начин: ''Аз бях първият, който смекчи имиджа на мъжете и подсили имиджа на жените. Обличах мъжете в дамски материи и откраднах от мъжете това, което жените искаха и се нуждаеха - костюмът."
Репутацията на Армани нараства в резултат на популярния филм "Американско Жиголо" (1980), в който участва актьорът Ричард Гиър. Публиката развива все по-ненаситно търсене на неговия минималистичен стил и много водещи дами в Холивуд предпочитат името им да се резонира с това на Armani.
През годините дизайнерът непрекъснато добавя нови предложения към своята компания, въвеждайки парфюмни аромати, аксесоари, линия за дънки, по-евтина дифузионна линия Emporio Armani, спортни облекла и лимитирана серия рокли от кутюр ръчна изработка. Въвежда лекота и рационализирана модерност в обличането в края на 20-ти век.

През 2000-2001 г. музеят Гугенхайм в Ню Йорк представи голяма ретроспекция на творчеството на Армани. През 2002 г. дизайнерът е назначен за посланик на добра воля на Върховния комисар на ООН по въпросите на бежанците.

Веднъж описахте четиридесетте си години като само началото - моментът, в който започвате да осъзнавате. Как бихте описали сега осемдесетте си години?

- Осемдесетте ми са момента на интензивна жизненост, на пълна отдаденост на бизнес, превърнал се в начин на живот, и времето, в което най-накрая се опитвам да намеря баланс със свободното време. Работата е на първо място, все пак. През целия си живот съм жертвал любовта, личния живот и времето за мен, в името на олтара на работата. Но също така създадох важна империя. Държа много на всички мои служители. Въпреки че, колкото повече остарявам, толкова повече съжалявам за нещата, които не съм направил. За местата, които не съм виждал. За любовта, която не съм оценил. Но изтривам тези чувства, работейки малко по-усилено. Това е безкраен път на усъвършенстване.

Мислите ли, че някога ще бъдете удовлетворен?

- Мисля, че ще спра да работя, когато най-накрая съм доволен, обаче не мога да видя това в обозримо бъдеще. Желанието да се справям по-добре, е това, което ме тласка напред. Практикувам търпение и всеотдайност, защото да не се отпускаш или да се задоволяваш, е най-голямото предизвикателство за дисциплината. А за да бъдеш дисциплиниран, трябва да бъдеш строг към себе си, независимо от всичко. Научих този урок от самия живот. Като млад дизайнер, бях много щастлив, че се занимавам с творчески въпроси, но внезапната загуба на бизнес партньора ми, Серхио Галеоти, ме принуди да стана и предприемач. Това беше тежък преход, но го преодолях с упорита работа. Просто съм такъв.

Толкова ли сте строг и твърд с екипа си, колкото сте и с вас самия?

- Да, всъщност съм точно такъв. Когато сте взискателни към себе си и към хората, с които работите, това е начинът всеки да даде най-доброто, на което е способен. Авторът обаче съм аз и по право името ми стои върху всичко, което правя. Активно участвам във всеки аспект на моя бизнес не само заради марката, а защото действията ми произтичат от моята интуиция и визия. Вярвам в това, което правя.

Визията и интуицията винаги ли са били част от живота ви?

- Спомням си как майка ми носеше якетата си... Тя постигаше повече с по-малко и със сигурност не се обличаше като кукла. Якето имаше функция, но тя го носеше елегантно и това ѝ даваше присъствие. Моят собствен творчески порив идва от тази любов към красотата и функцията. Анализирам нещата, стремя се да ги направя по-добри, по-полезни и по-елегантни. Това е процес, който е дълъг като цял един живот.

Бихте ли казали, че търпението също е било от решаващо значение за този процес?

- Разбира се, търпението е добродетел, която много ценя, не на последно място, защото тя е напълно в противоречие с тези бързи времена на "всичко и сега". Хората искат всичко сега, само за да го забравят веднага след като го получат. Търпението означава усилие, издръжливост, визия и фокус. Това е една от вратите към щастието и трайния успех, поне за мен.

Може ли някой като Армани, който има толкова много неща в живота си, да си позволи да бъде търпелив?

- Наистина е много трудно, но винаги се опитвам да бъда. Отделянето на подходящия момент за взимане на решения, е единственият начин да направите нещата добре. Идеята, че всичко трябва да се направи скоростно, е погрешно схващане. Колкото повече растете, толкова повече научавате, че отделянето на време е важно за истинския напредък. Всъщност, през периода на тази глобална здравна криза, бих казал, че това е най-дългата почивка, която съм имал в кариерата си. Това бе възможност да се забави и пренастрои всичко за определянето на един по-смислен пейзаж.

По време на Седмицата на модата в Милано в края на февруари, много преди да бъдат отменени каквито и да било мащабни събития, вие избрахте да представите ревюто си на подиума онлайн, вместо да го показвате на живо. Изненада ли ви, че никой друг дизайнер в Париж не последва вашия пример?

- В известен смисъл, да. Но ще се въздържа от обвинения. Тази пандемия е причинена от невидим враг! Лесно е да отхвърлите всичко с лека ръка и да си помислите: ''Това няма да ми се случи". Вероятно цялата седмица на модата трябваше да бъде отменена, но това щеше да бъде огромна вреда. Разбира се, в сегашния климат модата не е непосредствена необходимост, тъй като с пандемията повечето от нас си стоим у дома.

Спряхте производството си, за да започнете да правите медицински гащеризони.

- Вярно е.
Наложеното блокиране затвори фабриките и приех за свой дълг да допринеса за извънредното положение с това, което е наистина и дълбоко необходимо. Тази криза изисква принос от всеки един от нас. Всички ние сме част от човечеството: това е също толкова просто. Не сме привилегировано малцинство и е добре да заличим това мислене. Можем да спечелим само ако сме единни. 

Какви ефекти предвиждате за луксозната индустрия поради промяната в поведението на потребителите?

- Упадъкът на модната система, каквато я познаваме, започна, когато луксозната индустрия възприе оперативните методи на бързата мода: безкрайния цикъл на доставка с надеждата да се продаде повече, но забравяйки, че луксът отнема време, за да бъде постигнат и оценен. Луксът не може и не трябва да бъде бърз. Няма смисъл едно от моите сака или костюми да живее в магазина три седмици, преди да остарее, заменено от нови стоки, които не са твърде различни. Не работя така и намирам за неморално да го правя. Всъщност от седмици наред работя с екипите си, така че след затварянето летните колекции да останат в бутиците поне до началото на септември, тъй като това е естествено. 

Ще станат ли тенденциите по-малко важни в бъдеще?

Най-вероятно, да. Красотата и качеството със сигурност ще възвърнат значението си. Модата трябва да отговаря на нуждите на хората, да прави живота по-лесен и по-красив. Не обичам сляпото приемане на най-глупавите тенденции, правейки реплики без душевност. Идеите ми внесоха огромна промяна в света на модата и заявявам това, без претенцията да звучи надуто. Виждам копия от работата си навсякъде и това е причината за огромна гордост, защото това означава, че наистина съм докоснал живота на хората. Това е причината да продължавам.