Нека бъдем смирени по Коледа и да поискаме прошка за греховете си
''Прошката е висша форма на любов!'' – Райнхолд Нибур
Може би се питате, защо точно по Коледа трябва да сведем глава и да поискаме прошка от близките си. Защото това е не само най-големият християнски празник свързан с раждането на Синът Божии, но и времето, в което можем и трябва да се покаем за грешките си и да поискаме прошка от хората, които сме наранили по някакъв начин през годината.
Прошката е пряко свързана с духовното смирение на човек, който желае да израсне и да достигне пълната хармония. Ако го направим ние не само ще пречистим душата си, но ще се освободим и от всички товари на греховете, а какви по-специални дни за размисъл бихме могли да изберем, ако не по Коледа – времето, в което се събираме с близките си и демонстрираме своята искрена обич и подкрепа към тях.
Прошката е символ на любов не само към останалите хора в живота ни, но и към себе си! Човек не трябва да се страхува да поиска прошка и да прости на другите за техните грехове, защото в света не се е родил смъртен, който да може да се движи по облаците без да му се налага да се покайва за своите действия. Смъртен ли е, означава непременно, че съдбата ще му предостави възможност да изпита както земното щастие, така и земната болка, която почти винаги върви ръка за ръка с нашите грешки и тежки последствия от неразумните ни действия. Да поискаме прошка от хората, на които държим, означава да им дадем най-големия подарък - своето разкаяние и любов облечени в достойните думи ''Аз сгреших и съжалявам, прости ми!''
Без прошка никой човек не би могъл да продължи напред чист и духовно извисен, защото всеки един наш грях притежава способността да се натрупва в душата ни и да ни тежи дотолкова, че да не можем да се движим напред свободно. Сами разбирате, колко е важно да бъдем честни, искрени и добри към хората, които навлизат в живота ни, не само към семейството, но и към всички останали, с които съдбата е решила да ни преплете пътищата. Силният и достоен човек не се страхува да каже, че е сгрешил и не само това, той има доблестта да застане зад всяко свое действие и ако се налага да поиска прошка от другите хора – толкова дребно изглежда това наше решение, но всъщност то е всичко, което ни държи над повърхността и ни прави истински хора!
Когато човек притежава най-висшата форма на осъзнаване, той разбира, че не може да съхранява нито едно негативно чувство в себе си, защото то ще му пречи да се придвижва напред и ще му напомня колко грешен и неблагочестив е всъщност! Колкото по-рано осъзнаем силата на прошката, толкова по-бързо ще имаме възможността да пречистим себе си и да успокоим не само своето съзнание и душа, но и тези на нашите близки хора. Прошката не само, че разтопява ледовете, но и ни дава възможност да започнем отначало, като този път стискаме здраво своите добродетели и се движим напред чисти и неопетнени от ударите на живота.
Прошката можем да я искаме целогодишно в моментите, в които сме объркали пътя, трябва да се покаем за грешките си и не е нужно да чакаме да настъпи Коледа и да дойде края на годината, за да почнем да връщаме лентата назад и междувременно цяла година да носим тези тежки душевни товари в себе си. Всеки наш грях се запечатва в душата ни и не само, че ни тежи, но и напълно обърква пътя ни към бъдещето. Затова - обичайте се, бъдете смирени и не товарете себе си излишно, като можете във всеки момент да се отървете от това, което ви дърпа назад и ви пречи да осъзнаете, че светът е красив, тогава, когато човек не съжалява за нищо. Когато е поискал и дал прошка и до себе си има хора, за които си струва да живее!
Весели празници!
''Да се греши е човешко, да се прощава – божествено!'' – Александър Поул
