За осъждането, любовта и прошката
Исус Христос е казал за осъждането, че само оня, който е безгрешен, може да хвърли първия камък. С това е преподал един велик урок.
Като правило, човек без всякакви задръжки е готов на часа да осъди другите и мигновено да изкаже своето мнение. Рядко ще се спре да помисли дали самият е достигнал до същото ниво, на което е човекът, когото съди и има ли някакво право да го съди.
Въздържането от осъждане на другите по принцип е въпрос на самоконтрол, вежливост, доброта, състрадание и снизходителност. То е израз на почтително отношение към Бога, творец на всички живи същества, и осъзнаване на факта, че всички те — добри или лоши — са Негови деца.
Идва време, когато след постоянна практика на неосъждане, започваме да откриваме причините, които стоят зад всяка постъпка на всеки от хората, които срещаме. Тогава ставаме много по-търпеливи и по-прощаващи.
Има закон, но има и любов. Законът е навик, а любовта — живот. Законът е бил създаден вторично, а любовта не е създавана, тя винаги е съществувала.
Ето защо любовта е по-висша от закона, както и Бог е по-висш от закона. Любовта е над закона. Единственият начин да изпитаме удовлетворение и покой е да се гмурнем в океана на любовта.
Как можем да разберем, че Бог прощава? Не бива да забравяме, че справедливостта е била създадена, докато любовта винаги е съществувала и ще съществува. Справедливостта е рожба на определено човешко качество — честността.
Според степента на своето развитие справедливостта търси равенство и всичко, което не е хармонично, й противоречи. Справедливостта е резултат на опита, на онова, което сме видели.
Любовта е нещо различно — тя е спонтанна и винаги е съществувала.
В Библията е казано, че Бог е любов. Ето защо, ако справедливостта е природата на Бог, то любовта е самата Негова същност.
Той прощава, защото самият е само прошка. Той съди, защото това е в Неговата природа — да съди. В прощаването няма осъждане. То е проява на любов и, ако един човек е простил на друг независимо от простъпката, двамата чувстват щастие и радост.
Онзи, който твърде често съди, не е щастлив и прави нещастен и онзи, когото осъжда, а който прощава е щастлив. В неговото сърце не се таи недоволство. Сърцето му е чисто и свободно.
Най-великото качество, присъщо на Бога, е прошката.
Още от автора:
