Прошката не е отричане

Чувството, че жертвата е безсилна, може да е и съпротива срещу това да погледнем към себе си. Класическо отвращение от поемането на отговорност, което трябва да направим, за да живеем пълноценно. Вината не трябва да бъде мотиватор в поведението ни - вместо това тя трябва да бъде заменена с любов.

Вината изкривява реалността.

Никой друг наистина няма силата да ни накара да се чувстваме виновни, той само е посегнал на собствената ни несигурност.
Да осъзнаем собствения си гняв и да простим на манипулатора - ни освобождава.
Случвало ми се е да мисля, че всеки възрастен мъж би ме наранил - "убеждението" е това, което ме нараняваше най-много. Задвижих оптималните колела, само и само да бъда права - може би... и след това порочният кръг.

А, постоянният страх от нарушаване на хармонията във взаимоотношенията ми имаше обратен ефект. Настроих се за провал.

Душите ни искат да бъдат освободени.

Това е изпълнено с предизвикателства, докато се отделяме от родните си семейства и придобиваме независимост, но е необходимост, за да израстваме.
Всички ние имаме своите уникални предизвикателства.
Напуснах дома си на шестнадесет години. Трябваше да разбера всичко сама. Това беше благословия в ретроспективен план... Поглеждайки назад, съм благодарна - това ме направи по-силна.

Ние като родители, особено тези от нас, които разполагаме със средства, можем да държим кукичките си, дори и подсъзнателно - използвайки парите, статуса, за да останем привързани и в контрол, сд цел да бъдем по-малко сами.

Като котва, бреме...

Самотните майки остават в сърцата на синовете си - не е честно, но не е по тяхна вина. Дори и с най-добри намерения, можем да навредим и да постъпим зле с децата си. Трябва да налагаме последствия, последователност - да поставяме граници или можем да очакваме да ни посягат, да се възмущават или още по-лошо - да ни обиждат.

Ако единственото, което можем да направим, е да променим себе си, тогава трябва да създадем по-любящо лично пространство в живота си - а не да обвиняваме, да се срамуваме или да изразходваме енергията си, желаейки, надявайки се, че нещата са различни.

Автор: Памела Андерсън