Коледа е в мен!

Спомняш ли си дали споменах какво за мен е Коледа? Ако да... прощавай, но време е да се повторя...

Коледа...
Топла прегръдка в декемврийската утрин, глътка целувка за събуждане.
Леден вятър в поредния ден, смях и бърборене – топлят – това е то - приятелско пробуждане.

Символична картина на вътрешен дом, разкрасен от близките хора. Това е то да имаш свой еталон, равен на зов за разбуждане.

Коледа...
Възможност - да нямаш, но желание изгарящо - пак да дадеш... себе си..!
Моята същност, разделена на парчета, не ме е страх там да дам. Уютно е, оставайки само по мене си!

Коледа...
Дядо Коледа - кому са нужни подаръци? Аз имам топлина.
Аз не мога да бъда купена.
Щастлива, че съм обичана, живееща, смееща се.
Аз зная как да откривам голямото в малкото.
Да изживявам съня, да летя... ходейки.

Чувствам, говоря, пиша, дишам, имам, нямам, търся, обличам, събличам, заспивам, събуждам се!

Спомни ли си какво споменах, че за мен представлява Коледа? Ако да...благодаря! Означава, че аз не напразно говоря.

Снимка: theadonislab.com