Юкио Мишима: "Морякът, комуто морето обърна гръб"

"Морякът, комуто морето обърна гръб" от издателство "Апостроф"

Тази книга се посвещава на преводача Дора Барова, която нито за миг не обърна гръб на японската литература. 

Един от най-емблематичните японски романи "Морякът, комуто морето обърна гръб" от Юкио Мишима излиза за първи път у нас от издателство "Апостроф".

Наред с метода на бруталната откровеност, това произведение на три пъти номинирания за Нобелова награда за литература писател е блестящо въплъщение на основните теми в творчеството му – еротизма и смъртта.

"Морякът, комуто морето обърна гръб" е последният превод на голямото име в японистиката у нас Дора Барова, която ни напусна през 2018 г. "За разлика от Моряка в романа на Мишима Дора Барова нито за миг не обърна гръб на японската литература.

Затова тя също не ù обърна гръб и я срещна със светлинката, отредена специално за нея, светлинката, която Дора раздаде щедро на всички нас, до последния лъч", пише в предговора на "Морякът, комуто морето обърна гръб" редакторът Цветана Кръстева. Преводът на книгата завършва дъщерята на Дора Барова – Пана Барова Озджан.

Нобору е тринайсетгодишният син на овдовялата Фусако, който "членува" в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, лицемерен и сантиментален.

Когато майка му започва да се среща с помощник-капитана Рюджи, той и приятелите му първоначално го издигат на пиедестал; не след дълго обаче отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И плануваното за това предателство възмездие е ужасяващо.

За автора

Юкио Мишима се ражда в Токио, в семейство на високопоставен държавен чиновник. Първото си значимо произведение създава на 16-годишна възраст – романтичната повест "Цъфтящата гора".

По негови романи са направени няколко филма, включително и The Sailor Who Fell From Grace with the Sea по "Морякът, комуто морето обърна гръб". Някои от другите му творби са "Златният храм" и "Морето на плодородието".

Юкио Мишима е номиниран три пъти за Нобелова награда за литература и е смятан за един от най-значимите писатели на времето си.

Кимитаке Хираока (истинското име на Мишима) е роден през 1925 г. в централния токийски район Йоцуя, с баща – висш държавен чиновник, и майка – потомка на известен самурайски род.

Отглежда го баба му – интелигентна, но много властна жена с традиционни ценности и вкусове, която полага неимоверни усилия да го изолира от външния свят (дори от родителите му) и да го моделира според своите разбирания.

Поне привидно напълно успява, защото Кимитаке е бил слаб и болнав. После грижите за него поема баща му: Кимитаке завършва право в Токийския университет като баща си и успява дори да постъпи на работа в Министерството на финансите, като с това осъществява несбъднатата мечта на баща си.

Мишима пише първите си разкази на 12-годишна възраст, с което си спечелва подигравките на момчетата от училищния ръгби клуб; явява се на наборна комисия за японската армия по време на Втората световна война, но е отхвърлен поради физическа непригодност...

Ето защо, когато успява най-сетне да вземе живота си в собствените си ръце, той го превръща в борба най-вече със самия себе си. Оформя тялото си чрез упорити тренировки по бодибилдинг, става артист, фотомодел, драматург, режисьор и без съмнение един от най-обичаните японски писатели.

Мишима поставя край на живота, като извършва ритуално самоубийство.

"Дързък, предизвикателен, бисексуален, той системно скандализира благоприличното общество. Без съмнение в това има и доза нарцисизъм. Но най-вече е бунт срещу охолното равнодушие и духовния упадък, предизвикани от икономическите успехи на следвоенна Япония", споделя Цветана Кръстева.