Да посрещнем празника на детската книга в очакване на „живите” книги и „живото” четене

В синхрон с променливата мелодия на живота, наречена просветление.

На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга.

Но дали днешните детски книги са тези, които новите деца биха искали да разгърнат, без да бъдат изкушават с някакви пазарни трикове и атрактивни провокации?

Без да съзнаваме, че те идват със съвсем нови параметри на възприятия, не бихме могли да си отговорим на този въпрос, за да знаем какво да им предложим. Тогава те сами си го намират в някакви други форми на познание.

Но някои творци, като Орлин Чуховски (авторът на двутомника „ТО”), вече успяха да прозрат, че от средата на миналия век, децата  изведнъж престанаха да подражават на своите родители и с т.н. сексуална революция вкупом се завърнаха към свободата на нравите, напомняща зората на човечеството.

Започнаха да приличат на дедите си, на първите човеци. Но и не забраняват на другите това, което правят те. А с акселерацията детството им се удължи. А нима не е хубаво да останеш по-дълго дете? Да останеш по-дълго открит, спонтанен, искрен, честен, нелицемерен? Даже и в по-зрялата си възраст да останеш непокварен от мисълта, че си покварен?

Така или иначе Махалото на живота, през определени периоди от време, се е движило от Началото към Края и обратно. За да няма застой. А той най-много се поражда в пълното доволство, когато всичко е наред.Така или иначе вървим по пътя на спиралата - напред към реда, но после и назад да се затвърди наученото в безпорядъка. От светлината към ограниченията на тъмнотата и обратно. На Изток знаят, че коаните (нерешимите главоблъсканици) могат да доведат до просветление.

Можем ли тогава да не вярваме на децата си, че идват със своето си предназначение, със своите си вкусове, предпочитания?…

Можем ли да негодуваме, задето с такава настървеност следват бързо движещите се онлайн образи? Навярно, нямайки къде да открият търсеното другаде - офлайн, търсят ответното, подобаващото им подобие в някакви други дълбочини, които, за жалост, не съзират в нашия свят… Може пък, попадайки в илюзията, да открият по-пряк път към търсенето от тях.

Неслучайно, майката на някои богове и мъдреци е носила името Майя (Илюзия).

Затова децата ни имат много по голяма възможност, преди нас, да се завърнат към вложените в сърцата им Първооснови и Първопринципи на Божието Сътворение.

А ние, загубилите толкова много време да правим детството им по-вълшебно и да доизмисляме магията на техните мечти, едва ли ще успеем да догоним силното им въображение и възможността им да живеят в много реалности, в много светове, да се вселяват в много герои.

И тогава какво? След като почти не можем, дори и скришом, да надникнем в „безкрайното многобразие на цифровите множества - сюрреални хипостази на това, което е Едно” (Орлин Чуховски), поне да ги дочакаме да се завърнат от тази „екзистенция без битие” и да ни покажат пътя за сливането на духа с материята.

Вероятно, затова децата са избрали да дойдат в нашия живот - да ни научат да излъчваме незримата светлина, живителната сила на съществуването в Същността, в която разбираш, че да възпитаваш новите деца, означава първо ти да си станал нов човек, открил своята същност, а оттам и „живите” книги, „живото” четене.

Да погледнем по-широко на творческия процес - като на динамична сила, вдъхваща жизнена енергия, свързваща ни с всичко и всеки, като начин на живот, на служене на всеобщото и най-висше благо… Като на бликащ свещен Извор от сърцевината на нашата Същност, от безкрайния Източник на много потенциални положителни качества, като любов, милост, състрадание, радост...

И да оставим живота си да следва своя ход без вмешателства и домогвания в неговите промени и движения напред - назад. Да навлизаме във времето заедно с живота и да бъдем в пълно съзвучие с неговата променлива мелодия, която се нарича просветление. Да живеем във вечното сега, в този  единствен, безкраен и вечен миг.