Тъмната страна на гениалните писатели
Зад кулисите, в историята на световната литература, има примери на гениални писатели и поети, изпаднали в плен на тъмната страна на своята биология. Лудостта е водила и определяла творчеството и съдбите им. Проклятията на думите са орисвали дните и нощите им и са прекършвали най-ценното им дадено – живота. Дълбоките сенки в душите им, прескачали от подредените ритмични редове от гласни и съгласни, с правилни правописни и пунктуационни мисли в потока на опасните тъмни сили. Които влудявали мозъците им и ги обричали на омраза, уплаха, апатия към самите себе си и към самоубийство.
Между гениалността и ненормалността в житейски план стои невидим феномен, повлиян от културни норми, икономически затруднения, социална изолация, възприятия и емоции. Творчеството е плод на ум, креативност и уникалност, а самоубийството е акт на себеунищожение, често в резултат от дълбока болка, борба и страдание.
Словото е могъщ инструмент, способен да вдъхновява, да лекува, да забавлява, но и да наранява, да потиска и дори да убива. За писателите, които боравят с него често, то може да бъде както източник на творческа енергия и вдъхновение, така и причина за най-дълбоки страдания и унищожителни емоции. Някои от най-талантливите ваятели на думите в изречения избират да сложат край на живота си, въпреки грандиозните си творчески успехи и тълпите от почитатели. Дали не съществува проклятие, тегнещо над тях, промъкнало се през изразните средства, с които си служат?
За редица писатели, творенето е начин да се справят с емоционални трудности, психични проблеми или травматични преживявания. Чрез книгите и статиите си те изразяват чувства, преработят негативни усещания и намирят личен и обществен смисъл в трудни ситуации. В тази връзка, писането действа като форма на катарзис и терапия.
Творчеството става личен проводник на пречистване и изцеление. Писателите са като всички други човешки същества, не се различават физически с нещо повече, просто имат таланта да боравят добре с думите и да конфигурират интересни разкази за живота. Това е хубаво, но и създаващо непредвидими ситуации. И когато в тях влиза ума на твореца, които блуждае над събитията с особена енергия и не намира своето място под слънцето за душата и тялото си, става катаклизъм. И за съжаление, продължението е суицид.
Понякога, психичните разстройства могат да бъдат източник на вдъхновение за творците. Те внасят уникална перспектива към света и им помагат да създадат произведения, с дълбоки, емоционални и запомнящи се сюжети и герои.
Въпреки това, съществува риск думите и фабулите, които те създават, да влияят негативно върху психичното им здраве. Някои творби са твърде мрачни, депресивни или травматични, отключващи или влошаващи съществуващи или тлеещи психични проблеми.
Самоубийството е тема, често срещана в литературата. Доста писатели изследват тази тема в своите произведения, за да разберат по-добре човешката природа и да дадат глас на тези, които се борят с мисли за самоубийство. Но когато пишат за самоубийство, те може би имат предвид собственото си приключване и желанието да се спасят от мъките и трудностите, бушуващи в своя живот или в живота на семействата си.
Съществуват изследвания, сочещи връзка между четенето на книги, които описват самоубийства и риск от самоубийства, особено сред младите хора. Известен е "ефекта на Вертер", кръстен на героя от романа на Йохан Волфганг фон Гьоте в "Страданията на младия Вертер" ( епистоларен роман, написан под формата на писма и разказва за нещастната любов на младия Вертер към Лоте, която е сгодена за друг мъж,1774).
Хронологията на психическата нестабилност на писателите, видна от примера с Гьоте, има гъвкавост. В различните епохи, структурата на лудостта у писателите се определя от актуалното случващо се по света за периода и дава влияние върху творчеството им . Това не е проблем само на XX I XXI векове и има своя генезис назад във времето.
За съжаление, има доста примери за известни писатели, отнели живота си по своя воля. Сред тях са:
Ърнест Хемингуей - един от най-значимите писатели на XX век, чието творчество е белязано от силен индивидуализъм, лаконичност и дълбок психологизъм. Той е носител на Нобелова награда за литература през 1954 година. Пише книгите "И слънце изгрява" (1926), "Сбогом на оръжията"(1929), "Смърт следобед"(1929), "Зелени хълмове в Африка"(1935), "Да имаш и да нямаш"(1937), "За кого бие камбаната" (1949), "Отвъд реката, сред дърветата" (1959), "Старецът и морето"(1952), "Подвижният празник"( посмъртно, 1964). Въпреки световната си слава и признание, Хемингуей устоява на депресията и други здравословни проблеми през целия си живот, но на 2-ри юли 1961 година се предава и самоубива с ловната си пушка, в дома си в Кетчъм, Айдахо, САЩ. Той е човек на крайностите, известен със своята мъжественост, любов към приключенията и афинитет към алкохола и жените. В същото време, е дълбоко чувствителен и раним човек, борещ се с вътрешните си демони. Детството му е белязано от сложни отношения с майка му, която го облича като момиче. Това може да е отключващия фактор за неговото по-късно отстояване на идентичността и половата роля. Самоубийството на Хемингуей е трагичен завършек на един бурен и изпълнен с противоречия живот. Това е напомняне за крехкостта на човешката психика и за важността на подкрепата и разбирането.
Джак Лондон е американски писател и журналист, един от най-добрите майстори на късия разказ. Роден е на 12 януари 1876 година, с името Джон Грифит Чейни в град Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Детството му преминава в бедност и тежък труд. На 13 години напуска училище и започва работа, за да подпомага семейството си, с професии като моряк, рибар, златотърсач и журналист. Писателската му кариера стартира с разказа „Тайфун край бреговете на Япония“, публикуван през 1893 година. Автор е на над 50 книги, най-известните са "Дивото зове", "Белия зъб", "Морският вълк" и "Мартин Идън". Лондон е авантюрист по душа, има два брака, две законни дъщери, а от журналистката Елза Уитнър има и извънбрачна дъщеря Джоан (1910-1939), която също става писателка и журналистка. Обича животните и ги описва в произведенията си, които са изпълнени с динамика и приключения, разказващи за живота на обикновените хора. Негови теми са силата на природата, борбата за оцеляване и социалната несправедливост. Джак Лондон е бил милионер, но е членувал в американската социалистическа партия. Самоубива се на 22 ноември 1916 година в ранчото си в Глен Елън, Сонома, Калифорния на четиридесетгодишна възраст, със свръхдоза морфин. През целия си живот е бил алкохолик и окулист.
Вирджиния Улф е видна британска писателка, есеистка и феминистка, представителка на литературния модернизъм. Животът й е белязан от психична нестабилност, която в крайна сметка води до нейната трагична смърт. Родена като Аделайн Вирджиния Стивън на 25 януари 1882 година в Лондон, Великобритания, тя е дъщеря на виден литературен критик и историк, сър Лесли Стивън. Семейството е част от интелектуалния елит на викториански Лондон, което дава на Вирджиния достъп до образование и стимулираща творческа среда. Вирджиния Улф е позната с използването на техниката "поток на съзнанието", предаващ мислите и усещанията на героите по един нелинеен и асоциативен начин. Нейни най-известни произведения са: "Мисис Далауей" (1925), "Към фара" (1927), „Орландо“ (1928), "Вълните" (1931), и "Собствена стая"(1929) . Високо е ценена заради своя новаторски стил на писане, психологическа дълбочина и феминистки възгледи, Вирджиния Улф страда от психично заболяване, което се проявява в редуващи се периоди на депресия и маниакални състояния. Тези нейни скрити епизоди оказват влияние върху живота и творчеството й. Тя преминава през няколко лечения и терапии, но състоянието ѝ се влошава, с течение на времето. На 28 март 1941 година, на 59-годишна възраст, Вирджиния Улф се самоубива, като се удавя в река Оуз близо до дома си в Родмел, Съсекс. Оставя предсмъртно писмо до съпруга си Ленард Улф, в което изразява своята любов към него и обяснява, че не може да продължи да се бори с лудостта си.
Ясунари Кавабата е бележит японски писател, лауреат на Нобелова награда за литература за 1968 година. Той е един от най-значимите представители на японската литература на XX век, известен със своя изтънчен стил на писане и интерес към традиционната японска култура, изразяващ същността на японския манталитет. Роден е на 11 юни 1899 година в град Осака, Япония и израства в сложно семейно обкръжение, губейки родителите си рано. Това преживяване оказва влияние върху неговото творчество, често засягащо теми за самотата, загубата и търсенето на индивидуалност. Кавабата е автор на романите, "Снежната страна" (1947), "Хиляда жерава" (1952), "Къщата на спящите красавици" (1961) и "Древна столица" (1962). Стилът му на писане се отличава с поетичност, използване на метафори и символи, както и с дълбоко проникване в човешката психика. На 16 април 1972 година, Ясунари Кавабата се самоубива, като се отравя с газ в дома си в Дзуши, Япония. Причините за неговото самоубийство остават неясни, но се предполага, че то е свързано с депресия и здравословни проблеми.
Пейо Яворов е емблематична фигура в българската литература, чийто живот е белязан от трагизъм и конфликти. Той е не само талантлив поет и писател, но и виден революционер, общественик и човек, обременен от лични драми и страдания. Той е първия кмет (1912) на град Неврокоп, днес Гоце Делчев, след освобождаването му от турско иго. На 29 октомври 1914 година, само на 36 години, Яворов се самоубива, слагайки край на бурен и изпълнен с противоречия живот.
Суицидът на Яворов е злощастен акт, лишил българската литература от един от най-големите й таланти и е напомняне за крехкостта на човешката психика и за важността на подкрепата, разбирането и обичта. Пейо Яворов е роден на 1 януари 1878 година в град Чирпан, с името Пейо Тотев Крачолов. Известен е с поезия си, отличаваща се с дълбока душевност, емоционалност и символизъм. Автор е на едни от най-красивите любовни рими в българската литература, както и на силни стихотворения, посветени на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринска Тракия. В личен план, Яворов преживява много трагедии. Любимата му Мина Тодорова умира от туберкулоза през 1910 година, което го съкрушава. По-късно се жени за Лора Каравелова, но и тази връзка е изпълнена с напрежение и конфликти. Лора се самоубива през 1913 година, което задълбочава душевната криза на поета.
Най-известните произведения на Пейо Яворов са:
Поезия: "Подир сенките на облаците" (1898), "Безсъници" (1901), "Две хубави очи" (1902 - за първи път е публикувано в списание "Мисъл"), "Вълшебница" (1906 - за първи път е публикувано в списание "Мисъл"), "Благовещение" (1907 -за първи път е публикувано в списание "Мисъл"), "На Лора" (1911 - за първи път е публикувано в списание "Мисъл"), "За кого си живял" (1912 - за първи път е публикувано в списание "Мисъл"), "Стон" (1914 - за първи път е публикувано посмъртно). Поеми: "Калиопа" (1900 - за първи път е публикувано в списание "Мисъл"), "Смъртта" (1908 - за първи път е публикувано в списание "Мисъл") Драматургия: "В полите на Витоша" (1910), "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912) Проза: "Разкази" (1904).
Други изявени писатели от Балканите, които са посегнали на живота си доброволно са:
Емилиян Станев (1907-1979) - български писател, един от най-признатите майстори на българската проза през XX век. Написал е книгите: „Иван Кондарев“ (1964), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974), повестите: „Крадецът на праскови“ (1948), „В тиха вечер“ (1948) и т.н. Смята се, че се самоубива през 1979 година, поради здравословни проблеми и меланхолия.
Димитър Димов (1909-1966) - български писател, автор на романите: „Поручик Бенц“ (1938), „Осъдени души“ (1945) и "Тютюн" (1951). Димов умира от рак през 1966 година, но според сведения се е самоубил.
Данило Киш (1935-1989) - сръбски писател, известен с романите си - "Пясъчник" (1972), "Гробница за Борис Давидович" (1976) и „ Енциклопедия на мъртвите“ (1983). Официално умира от болест през 1989 година, но според някои източници, той се е самоубил в Париж. Данило Киш е един от най-големите сръбски писатели на XX век, известен е със своя психологически реализъм и дълбок анализ на човешката природа.
Връзката между писателите, творчеството им и суицидността е сложна и деликатна тема. Няма прости отговори и лесни решения, тъмната страна на музата върви ръка за ръка с проклятието на словото.
Творческото писане е нож с две остриета и работи като източник на велики преживявания, създаване на запомнящи се книги, сценарии, разкази, поеми, рими и е основание за страдания, излизане от нормите на приетото нормално поведение и посягане на най-ценното, живота. А животът е дар, неподправено чудо, вечен извор на превъплъщение на природата. Само Творецът, неговия създател има правото да го отнема, а човекът е на Земята, за да му се наслаждава, да го цени и продължава.
