Жените са духовните майки на света, в тях е скрита тайната на сътворението и на смисъла на живота
От Лияна Фероли
Всяка жена носи в себе си архетипния праобраз на Богинята-майка.
Тя ще наложи новия, идващ отвътре, порядък и ще изведе човечеството към духовен апогей.
Още от най-стари времена, от праисторията на човечеството, животът е процъфтявал в мир, изобилие, добродетелност, защото се е развивал в условията на матриархат. И това е било така, защото жената носи в себе си Богородичния образ, отговорен за духовното откърмление на човечеството… Самият Създател й е предопределил тази мисия. Неслучайно, създава Адам от земна пръст, а Ева от жива плът, от неговото ребро. А когато Христос е на кръста на разпятието, около него са предимно жени. И след възкръсването си се показва първо на жена /Мария Магдалена/.
Учителя Петър Дънов убедено говори, че от доста време Духът работи върху жените, събужда тяхната божествена топлина и когато тя се съедини с божествената светлина на мъжа, ще дойдат децата на истината, които ще наложат Божествената сила.
Затова мекотата, топлината на жената ще наложи новия, идващ отвътре порядък в света, в който ще се разтворят твърдостта, догматизма, фанатизма, бюрокрацията, корупцията… Затова жената е призвана да донесе новата култура на сърцето, на психическата, огнената енергия. На мощта на Светлината, която предвещава Новата епоха на Огъня, на огненото пречистване. И според пророчествата, тъкмо жената ще изведе по огнените пътеки човечеството от стагнацията към духовния апогей.
А в ерата на дигиталната трансформация, ролята на жената ще нараства извънредно много, защото тя е носителка на културата за нулев отпадък, за повече общуване между хората и по-голям досег до природата. Затова духовните учения й определят отговорна роля в раждането на новия свят, в извеждането му към нов духовен апогей, към цялостно обновяване и трансформиране на планетата.
А, според хилядолетното духовно учение Агни-йога (Живата етика), дадена на човечеството от Учителя Мория чрез Елена Рьорих в началото на 20 век за овладяване на мисълта и за осеняването й чрез Духа, жените носят събирателния образ на Майката на света. И те са предопределени съзнателно да посвещават сърцата си на служението на Новата, т.н. Седма светлина на синтеза. А сега тя за първи път достига до Земята в ново съчетание, разпалвайки съзвучните приемници и те пламенно творят нови степени на съзнанието, нови изменения и движения. Нейните мощни енергии скоро ще достигнат и външните слоеве на земята. Тогава никакво усилие да се запази предишното статукво няма да бъде успешно, тъй като могъщи, невидими течения раздвижват слоевете и преобразяват целия живот на планетата. И нищо не може да препятства действието на Сроковете, които настъпват, за да се осъзнае, че Йерархията на Светлината е Единна, че тя обзема, вмества всичко в себе си. И чрез творческия си процес тя пренася всичко от сферата на ниското в сферата на високото, защото и в духовен план, и във Висшето творчество, наличието на двете начала е неизбежно.
Но неправилното разбиране на фанатиците за нейното устройство е довело до свеждане на жената до положението на “прост съсъд” и носителка на греха. Но вече е дошло времето, когато Великото Женско Начало започва да утвърждава своето Космическо Право на пълно равенство с Мъжкото Начало. И то започва усилено да се възстановява. А с него ще започне и бързият, еволюционен напредък на човечеството към отреденото му бъдеще. Хората ще започнат неимоверно да усилват творческите възможности на духа си. Ще започне и строителството на Новото Небе и Новата Земя, на Великата Светла Епоха на Майката на Света, когато жената ще заеме положението, принадлежащо ѝ по право и ще помогне за преобразяването на човечеството и издигането му на едно ново ниво на живота, се казва в §823 на Агни-йога.
Така жените ще бъдат устремени към светлинно сътрудничество чрез усилване ритъма на сърцата си, в синхрон с вибрацията на Утренната Звезда. И сроковете за това настъпват, в Тънкия Свят се изграждат нужните условия, връзки, притеглят се като магнити, действа невидимата механика, шарките на живота се тъкат от Опитна Ръка. Необходимите хора се въвличат в спиралата на бъдещето. Всичко, предназначено за бъдещето, вече изкристализира в конкретни форми - първо на астрален план, а после и на физически. Неизбежното “утре” слиза на планетата, чудесното бъдеще пламти с всички огньове и се случва чудото на утвърждаване на Огнената Епоха, която е неизменна действителност и вече съществува, но още не е видима за окото. Затова трябва да разширяваме областта на реалното, за да живеем в него по-активно и магнитно привлечени от бъдещето. Защото колкото по-високо е съзнанието, толкова по-далеч е способно да проникне то в бъдещето, И магнитите на еволюцията го приближават все повече към Земята.
А устремът на Майката на Света ще дава устрем, крила за полета на жените. Ще ги учи какво искат да достигнат и да знаят. Също и как мислите им магнитно да набелязват каналите на възприятията им. Как да черпят резониращи на сърцата им знания и умения. Без размитост и неяснота, без отсъствието на цел. Как да се устремяват от Земята към Духа, да бъдат свободни от нейното притегляне. Как да бъдат посвещавани чрез устрема, който прокарва канали към сферите на Духа в пространството. Как да не мислят за невъзможност, а за законите на Светлината, основани на принципа за възприемането и притеглянето между нейните полюси. И тези, които са готови да приемат непрекъснато леещите се Лъчи на Новата Светлина, могат да се радват, защото ще получат щедри духовни дарове. Затова и с вяра трябва да очакват действителната мощ на нейните Лъчи.
Жените винаги са били най-стабилната опора на света и негови духовни майки, съзидателки на хармоничния свят. Защото всяка жена носи в себе си архетипния праобраз на Богинята-майка, олицетворяваща още от древността най-големите богатства - любов, мъдрост, светлина, щедрост, познание, изкуство, наука, щастие, късмет, красота, плодовитост…
Била тя Кибела, Артемида, Рея, Дае Сирия, Диндимена или Кубеба… Или Лакшми, която с едната ръка дава, с другата благославя, а в двете си други ръце държи розовите лотоси на любовта. Или четириръката Сарасвати, чието име е символ на плуващото, изменящото се познание в реката на Живота. Стъпила върху книга, или държаща я в лявата си ръка, жената изразява познанието с любов и доброжелателност. Изричайки мантри и свирейки на лютня, тя хармонизира света.
Жената е живият храм на Природата - вечната, безкрайната, придържаща се единствено към зададените от Създателя правила.
Архимед е знаел това, когато е казвал:”Дайте ми опорна точка и ще повдигна света!” Имал е предвид, обаче, че лостът е волята на мъжа, а опорната му точка е жената. И по-точно - нейното сърце, пресечната точка между горе и долу, в което се кръстосва енергията и върви по Осморния път на обновлението. Затова нейният символ е числото 8 - в него интелектуалните и инстинктивните потоци се пресичат и регулират взаимно.
Затова още от дълбока древност в нейно име са били почитани и пещерите - утроби. Защото в тях чрез богосъчетаването със Светлината се е навлизало в Свръхсъщността. И обикновено са се посещавали в деня на пролетното равноденствие. Защото тогава Пещерата-утроба става тръба към човешките дълбини. В нея сякаш се раждаш наново и ставаш свидетел на Вечността.
Жената винаги е била призвана да е цялостна, да поддържа вътрешното си равновесие, за да може да бъде най-стабилната опора на света. И знаейки, че е първопричината за щастието или злощастието на семейството, на нацията, на целия свят, тя ще го направи. Защото чрез душевността си, чрез мозъка си, с мъжки характеристики, тя ментализира, опложда мозъка на мъжа и той изпълнява всичко, което му е предала.
Затова жените са носителките на кармата на човечеството и съдбата на света е в техните ръце. Затова те могат да я подобрят, ако изпълнят ролята си на духовни майки на света. И като поемат своята голяма отговорност на съзидателки на хармоничния свят. А това е истинското и по-висше майчинство, различно от раждането само на деца по кръв и плът.
И в него винаги ярко ще сияе благодатното присъствие на жената, на майката, разкриваща скритите в живота тайни на сътворението и на неговия смисъл - да се върви по пътя към тържеството на Духа, на Неговото живо Дихание, към творческата победа в Любовта, която свързва световете и пребъдва в
безсмъртие.
Само един истински поет, осенен от небесните тайни, като Ребиндранат Тагор, може да проникне така пълно в природата на жената. Той убедено заявява, че нейната върховна влюбеност е Огнение, в което ставаш едно с Бога и цялата Вселена и се зачеват не само видими деца и плодове… Нарича я Осияващото Огнение и последното, най-прелестно въплъщение на Бога. Той я вижда в безчислени образи, в безспирен любовен захлас. Обкичва я с гирлянди от химни, копнежи, звезди и мечти. Осиян от нейната усмивка, като от лъч през звездните пространства прострян, взривен от пулса на трепетната й тайна, той витаел прегърнат в нейните безкрайни бездни. Казва, че с нея дори скръбта е зора на обич гореща, а раздялата с нея - Вечната Среща. Защото с нея се лети в космос от злато и слънчево ято.
