Валентино: ''Обичам жените с извивки, секси, добре облечени жени''
От Нели Славова
Валентино Клементе Лудовико Гаравани, за всички: Валентино, единственият и неповторимият, написал едни от най-важните страници в историята на модата.
Императорът на модата е роден на 11 май 1932 г. във Вогера, в провинция Павия. Надарен с особена естетическа чувствителност, неговата страст - подкрепяна от родителите му Мауро Гаравани и Тереза де Биаджи - го кара да изучава мода и същевременно френски език, преди да се премести в Париж и да се отвори за нови възможности. Това е само началото на една много дълга кариера, която ще превърне младия начинаещ кутюриер в едно от най-легендарните имена в италианската и международната мода.
"Елегантността е баланс между пропорция, емоция и изненада."
Визията за модата според Валентино винаги е била ясна. Но неговият стилистичен почерк, освен че се характеризира с много личната му представа за мода, със сигурност е бил подкрепен в началото от първите му преживявания при контакта с този свят на творчеството, както и с иглата и конеца. В Париж Валентино работи като чирак при Жан Десес и Ги Ларош, преди да се върне в Италия - в Рим - и да задълбочи опита си първо при Емилио Шуберт, а след това при Винченцо Фердинанди.
"Обичам красотата, вината не е моя.''
Валентино осъзнава, че иска да работи сам, или по-скоро: за собствена модна къща. Именно от любов към красотата през 1957 г. е основана модната къща Valentino. През 1959 г. Валентино отваря първото си ателие на улица Кондоти в Рим. Началото не е лесно: след първоначалната инвестиция съдружниците решават да се оттеглят: в този момент решаващо значение има влизането в компанията на съдружника Джанкарло Джамети, студент по архитектура, с когото Валентино се запознава в едно столично кафене през 1960 г.
"Обичам жените с извивки, секси жени, добре облечени жени."
Шарън Стоун, Линда Еванджелиста, Елизабет Тейлър, София Лорен. По време на дългата си кариера Валентино има изключителната възможност да нарече много от звездите на международния jet-set свои музи. Интересна е дългогодишната връзка с Жаклин Бувие Кенеди Онасис, която започва през 1964 г. След като напуска Белия дом, Джаки се премества в Ню Йорк. През септември същата година Валентино пристига в Голямата ябълка, за да представи колекцията си, за която Джаки поръчва шест рокли висша мода. Италианският дизайнер си проправя път към сърцето на бившата Първа дама, която от този момент нататък ще носи изключително марката, за няколко години напред. През 1968 г., на сватбата си с втория си съпруг Аристотел Онасис, Жаклин носи сватбена рокля на Valentino.
"Имам личен рекорд: осем актриси са взели "Оскар", с дрехи създадени от мен."
Има една актриса, която повече от всяка друга, все още заема специално място в сърцето на Валентино. На 25 март 2001 г. Джулия Робъртс триумфира на церемонията по връчването на наградите "Оскар", спечелвайки "Оскар" за най-добра актриса за изпълнението си във филма "Ерин Брокович". Роклята ѝ, дълга черна рокля с бели детайли, е избрана за нея от стилистката ѝ Деби Мейсън. "Обличал съм много хора, но ще бъда честен. Единственият, който ме накара да се чувствам наистина щастлив, беше Джулия Робъртс. Следях събитието по телевизията, когато тя спечели "Оскар" за "Ерин Брокович", почувствах се развълнуван, че тя носеше една от моите рокли", разказва по-късно дизайнерът.
"Харесва ми да съм толкова присъстващ: може би защото моите дрехи са влезли в историята."
В историята на модата, но не само. За Валентино роклята винаги е била израз на емоции, също като танца. Като голям любител на операта и класическия балет, през цялата си кариера той не може да не си сътрудничи и с големи компании и важни театри при създаването на сценични костюми. Страст, която Валентино запазва дори след като напуска ръководството на модната къща през 2007 г.: това доказва "Травиата", поставена през 2016 г. в Teatro dell'Opera в Рим. Режисьор на операта е София Копола, а идеята и продукцията са дело на Валентино Гаравани и Джанкарло Джамети.
"Когато видя жена, облечена в червено, изпитвам голямо облекчение."
Червеното на Valentino - емблематичен цвят. Нюанс, на който дизайнерът е дал душа, живот, идентичност. Да го определим само като червено би било редуциращо: той е истинска смесица от няколко нюанса, получени от кармин, лилаво и кадмий, и който с течение на времето се завръща отново и отново на модните подиуми, както и на червените килими. Историята разказва, че съвсем младият Валентино Гаравани е бил в театъра на опера в Барселона: погледът му е бил привлечен от елегантна дама, седнала на малка сцена и облечена в червено кадифе. Видение, което скоро ще го доведе до създаването на неговия Rosso Valentino.
"След мен? Потоп!"
След дълга и достолепна кариера Валентино Гаравани напуска ръководството на модната си къща през 2007 г. Скъпоценното му стилово наследство е отбелязано през 2008 г. в телевизионния документален филм ''Valentino The Last Emperor'' (Валентино - последният император) на режисьора Мат Тирнауер. След първоначалното и много кратко творческо ръководство на Алесандра Факинети, артистичните юзди на модната му къща се предават съвместно на Пиерпаоло Пичоли и Мария Грация Чиури. След назначаването на последната за творчески директор на Dior през 2016 г., Пичоли остава единственият творчески директор на Valentino оттогава: нова еволюционна глава, гледаща към бъдещето, без да забравя значението на миналото.
