Пепи Георгиева отвъд границите на модерното изкуство
От Нели Славова
Открих случайно Пепи Георгиева в Instagram, както се откриват всички страхотни неща. Хареса ми различния ѝ поглед, който влага в картините си, очаровах се от нейната харизма, която се усеща дори и когато не се усмихва и накрая, когато се свързах с Пепи - абсолютно ме плени с откровеността си и липсата на претенция, нещо, което неведнъж съм споделяла колко високо ценя, тъй като е рядко срещано.
Пепи не е професионален художник и професията ѝ е съвсем различна, но както сами ще се убедите от нейните творби, тя има собствен стил на изразяване и безспорно талант, роден да създава. Казва, че себеусършенстването и успехът са нейните двигатели, а докато твори, предпочита атмосферата да бъде спокойна, по възможност с интересен филм за фон.
Има ли някакво специално събиетие, което е отключило изкуството във вас?
- Не бих го нарекла специално събитие, по-скоро е стечение на обстоятелствата и повече свободно време. Работя като мениджър в голям ритейл и това само по себе си подсказва напрежение, малко лично време и натоварено ежедневие. Винаги съм обичала да творя с ръцете си и да създавам изкуство под различни форми и това е моят вид релакс. По време на първия локдаун осъзнах, че разполагам с много време, което искам да вложа в рисуване на картини. И така започна всичко.
Спонтанни или дълго обмисляни са идеите ви?
- Различно. Зависи много как е протекъл денят ми. Имала съм спонтанни идеи, които понякога не се получават така, както бих желала. Имала съм и идеи, след чието изпълнение се чувствам удовлетворена. Залагам повече на по-дълго обмисляните идеи, защото често самата аз се чувствам изморена психически и е по-добре да спра. На следващия ден опитвам отново на свежа глава и резултатът винаги е по-добър.
Обърнали ли сте внимание хората от кое поколение имат по-голям интерес към изкуството?
- Ако става въпрос за България, то това е младото поколение, безспорно. Младите са доста по-отворени към различните стилове и форми в изкуството. Докато по-възрастното поколение не е така отворено и някак си не разбира модерното изкуство.
Вълнуват ли ви наградите, критиките, одобрението и успеха?
- Да, да, да и да. Наградата за мен е да видя, че моето изкуство се харесва и оценя. Така се чувствам забелязана и мотивирана. Критиката също е част от моя процес на мотивация, но ако е градивна. Аз съм най-големият си критик. Не приемам критика с лоша енергия от други хора, ако ме разбирате. Подминавам и забравям. Одобрението е градивна част от уравнението, съдържащо се във въпроса ви.
Успехът при мен се състои във всеки един ден, в който съм се почувствала удовлетворена от моя творба и съм успяла да я пресъздам и препредам на аудиторията си.
Кой е най-ценният елемент в изкуството днес?
- Мисля, че това е процесът на израстване и усъвършенстване. След това идва и вдъхновението. За мен тези два елемента са тясно свързани. Свободата на ума и въображението е също неизменна част от изкуството. Ако продължа да изброявам, мога да добавя още елементи, така че нека спра до тук.
Имате ли своя собствена картина, към която сте дълбоко привързана?
- Имам. Това е първата абстрактна картина с дамско лице, която след като изработих, се почувствах удовлетворена и нямах забележки към себе си.
Наскоро чух следната мисъл: "Вдъхновението е най-прехваленото нещо в творчетвото. Нека бъдем реалисти, колко дни човек се събужда с гениална идея? Вместо да се чака вдъхновение трябва да се работи адски много. Вдъхновението идва при тези, които работят." Вие на какво мнение сте?
- Съгласна съм. Като върна лентата назад, още когато аз започнах да рисувам с бои преди около 4 години, нямах и следа от тези идеи, които ме спохождат сега. Беше ми трудно в началото с идеите и вдъхновението, но с надграждане и работа, виждаш резултати и от там придобиваш увереност, която също води до нови и нови идеи. Вече си се научил да плуваш в тези води.
Каква е ролята на свободата в изкуството?
- Важна. В един от предните въпроси споменах свободата като един от най-важните елементи в изкуството. Визирам свободата на ума за експериментиране отвъд всеприетото и обичайното. Абстрактът е тази свобода в моя стил.
Има още един тип свобода за мен и тя е свободата на действието. Тъй като абстрактът изисква свободни действия, следователно не трябва умът ти да е зает с притеснение, че ще изцапаш някъде, където не трябва. Тоест ти трябва пространство, предназначено за творческата ти дейсност.
Вашите топ три вътрешни двигатели за работа, за хъс за живот и мотивация?
- Себеусъвършенстването и успеха са моята мотивация. За да бъда пълноценна в семейството и работата си, смятам, че трябва аз самата да съм удовлетворена и завършена в себе си.
