Ейми Шумър: ''Хората, които не са се сблъсквали с никакви борби, са скучни''
От Нели Славова
Ейми, смехът винаги ли е добро лекарство?
- За мен, да. Ако просто се смеете, независимо какво се случва, чувствате, че всичко ще бъде наред.
Да си комик, помогна ли ти в това отношение?
- Нищо в това да съм комик не ми е помогнало. Когато започнах и бях за първи път в телевизията преди десет години, беше страшно, сега, разбира се, вече не е и не ми пука.
Но тези неща могат да бъдат травматизиращи. Чувствам се късметлийка, че станах известна, когато бях по-възрастна, в тридесетте си години, защото ако си дете, когато се сдобиеш челно със славата, това няма как да не ти навреди. Това със сигурност е урок, който се свежда до посоката как ще живеете живота си.
Какво имаш предвид?
- Това, което научавате повече за себе си, докато остарявате и сте с приятелите си, е, че не се опитвате да се вместите в нечий калъп или целия маркетинг, който ни казва как трябва да се чувстваме, как трябва да изглеждаме, осъзнавайки какво всъщност ни кара да се чувстваме добре. Наистина живея живота, който искам.
Кое е нещото, което ти помага?
- За мен това е да слушам себе си: да си легна днес, да си бъда в леглото, да чета и гледам филми или каквото ѝ да е. Но честно казано, просто да съм физически здрава, да се храня качествено, да си взема почивка. За да се "нулирам", правя изброеното.
Мисля, че това как се чувстваш е наистина най-важното без да оказваш голям натиск върху себе си.
За да не се настройваме за разочарование.
- Така е, но когато си здрав, щастлив и с хора, които обичаш, е лесно да се чувстваш комфортно.
Алиша Кийс казва, че хората, които са уязвими и в унисон с емоциите си, всъщност са най-силните хора, които познава.
- Точно! Това прави някого интересен. Хората, които не са се сблъсквали с никакви борби, са скучни. Искам да се срещам с хора, които са минали през много трудности и са научили уроците си от това. Така и аз ще мога да науча нещо от тях.
От кого научи нещо ново напоследък?
- От Глория Стейнем, която усилено работи от дълго време с феминисткото си движение.
Тази жена прелива от мъдрост и в борбите си, и в моментите, когато е била в черния списък или отбягвана.
Звучи невероятно, че жените все още трябва да се борят за равенство.
- Налудничаво е, нали? Толкова е тъжно и страшно, но поне правим големи крачки, които трябва да продължим да правим през целия си живот. Така работата ни има смисъл и си заслужава, за да може хората да се чувстват по-малко самотни.
Затова ли си отворена да споделяш личните си истории и преживявания?
- Да. Темите за сексуалното насилие винаги са били черни и бели, но това не означава, че не трябва да споделяте историята си. Аз споделям своите преживявания, защото не ги намирам за правилни и не мисля, че са норма.
Нямам никакъв проблем да споделям историите си с надеждата, че това ще накара хората да се смеят и да се почувстват по-добре — просто като съм открита и честна. Харесвам автентичността.
Дали тази автентичност е нещо, което търсиш все повече и повече?
- Това е всичко, което искам - да бъдем истински и честни. Близките ми са близки, защото сме честни и откровени едни с други.
Това също е и причината, поради която успях да имам добра кариера досега, защото хората около мен, на които разчитам, са такива. Решенията ми се основават на инстинктите ми, но и на инстинктите на хората, на които вярвам, които държа близо до себе си.
Хората много бързо научават що за стока съм. Знаят, че не обичам никакви глупости и че не съм събирач на празни комплименти.
Знам, че съм човек, който е в очите на обществеността и поради тази причина общуването може да бъде неловко или странно. Но аз искам всички да се държим като равни.
