С любов и вдъхновение, готвенето може да бъде забавление, а животът - истинско удоволствие

Първото нещо, което ме плени в нея, бе широката й усмивка. Не виждах лице, а само светлина, сякаш пред мен имаше огромно слънце, а не човек.

Сутрешната тишина, ранна разходка из полето, букет с полски цветя, закуска с приятели на село - това е съвършенството през нейната житейска призма: простите неща, нещата с истинска стойност - стойност, сътворена от мигове, места, срещи; стойност, лишена от маска и грим, от лъскава опаковка и захаросана панделка; стойност, приканваща ни просто да поспрем и да й се насладим ...

Въпреки че не се е отказала от удобствата на големия град, винаги намира време за телепортиране и презареждане далеч от цялата градска суета... Вече се питате коя е ТЯ?

Тя е един от финалистите в първия сезон на "Bake off: най-сладкото състезание", ИТ консултант, кулинарен блогър, пътешественик, а от близо година и личен готвач със собствен бранд. Това обаче са само няколко нюанса от многопластовата личност на Деси Славчева – дама, според която за да сме истински щастливи и да се наслаждаваме на живота, ни трябва много малко и то е вътре в нас.

Дама, дълбоко убедена, че добрата храна е не само това, което слагаме на масата, но и мислите, с които сядаме и хората, с които я споделяме. Дама, посветила се на мисията да показва на хората, че когато подхождаме с любов и вдъхновение, храната и готвенето могат да бъдат забавление, а животът - истинско удоволствие.

Броени дни преди поредното си пътуване, Деси с удоволствие отдели от най-ценния си ресурс – своето време специално за читателите на HighViewArt.com... Eто и какво сподели в един разговор на "ти" ...

- Вдъхновяваща 2017 година, Деси! Как започна новата обиколка на Земята около Слънцето за теб и къде би искала да се видиш в края й?

- Благодаря! Пожелавам година, изпълнена с щастие, сбъднати мечти и любов на теб, целия екип и всички ваши читатели! Новата обиколка започва със служебна командировка до Лагос, Нигерия. За съжаление Нигерия не е туристическа дестинация, но работата ми като консултант понякога изисква пътуване и до такива места. По случай началото на годината ще се разходя служебно до тропиците за две седмици. В края на година си пожелавам да съм на топло и уютно място, заобиколена от любими хора.

- Достигна до финала в приключилия наскоро първи сезон на кулинарното предизвикателство "Bake Off". Какво ти донесе участието в този формат? Какво ново научи за себе си?

- "Bake Off" ми донесе много положителни емоции, запознах се с невероятни хора и имах много щур снимачен месец. За себе си научих (по-скоро за пореден път се убедих), че каквото и да се случва, човек не трябва да се отказва. Нещо повече, с усмивка да приема предизвикателствата на живота и уверено да продължава напред, защото само нашата вяра и мисли ни отвеждат там, накъдето сме се устремили. Разбира се, научих и различни тънкости в сладкарството, които с удоволствие използвам. Но така и не се научих са следвам инструкциите по рецептите :)

- Колко отдавна назад във времето се зароди любовта ти към готвенето и спомняш ли си кое бе първото ти "творение"?

- Любовта ми към готвенето се зароди още в детството покрай моите баби и майка, които готвят много вкусно. В моето семейство има традиция да се изчакваме за вечеря или обяд, ако е почивен ден, и да сядаме заедно. Никой не започва да се храни без всички да са се събрали - навик, който считах и считам за нещо съвсем нормално, но впоследствие установих, че в много семейства не се прави, което за мен не е правилно, тъй като именно тези моменти изграждат и сплотяват семейството.

Нямам спомен кога започнах да готвя, но бях малка и баба ми ме оставяше да си действам в кухнята. Мисля, че първото нещо, което направих, беше супа от картофи, която дори застроих – може би съм била 7-8 годишна.

- Какви бяха вкусът и ароматът на твоето детството? Съумя ли да ги съхраниш в техния най-чист вид или пък чрез надграждане и обогатяване им подари пътешествие във времето...?

- Ароматите на моето детство са класиките на домашната българска кухня. Имах си някои любими. Например, крем пита или по празниците майка ми правеше специални канелени кошнички, които поливаше с шоколад. Тя все още ги прави за Коледа и ние много им се радваме. Връщайки се назад във времето установявам, че тогава не обичах много неща. За щастие това е в миналото.

Като цяло в момента не ми допада да готвя класически неща. По-скоро обичам да ги преобразявам. Може да сготвя мусака, но тя със сигурност няма да е с вкуса, който всеки си носи от дома. По празниците се опитах да направя класическата торта "Гараш" на моите приятели. В процеса на работа разнообразих вкуса с кардамон, малко розови листенца, после още малко и накрая се получи нещо съвсем различно от оригинала, но беше вкусно.

Избягвам да повтарям рецепти. Ако готвя нещо прекалено често, то се превръща в рутина. Обичам изчистените концепции и вкусове. Дори и в едно ястие да използвам комбинация от подправки, те са подбрани по начин, който да му вдъхне собствена визия и линия. Не знам, не мога да го обясня съвсем добре – всичко е в главата ми и се случва на момента.

- Кога си даде сметка, че добрата храна е социален инструмент, копнееш да го изучаваш, усвоявайки тънкостите и посвещавайки му все повече време?

- Преди около 6 години започнах кулинарния си блог sundaybakeclub.com. През тези години забелязах, че хората наистина се вълнуват около рецептите, простотата и уюта, лъхащ от виртуалната ми кухня. Техните реакции, радостта, която им носят приготвените от мен неща, ме накараха да се замисля как да развия кулинарните си идеи и в същото време да бъда полезна на хората.

Така се зароди идеята за личния готвач и създадох бранда "SoGood by Desi Slavcheva". Общата ни мисия е да позволим на хората да се наслаждават на добрата компания на своите гости и приятели, докато някой друг поеме грижата да подбере и приготви нещо вкусно вместо тях. В момента окуражаващите думи на моите приятели, семейство и постоянно обаждащите се клиенти ме мотивират да продължа с това, което правя.

- Кои моменти в кухнята те карат да се чувстваш наистина горда със себе си и доколко крайният резултат на това, което си се захванала да правиш, е виновникът за това?

- Наистина горда се чувствам, когато правя нещо за първи път, без да съм опитвала преди и то става вкусно и красиво. Например, така се чувствах и по време на предизвикателствата на журито в "Bake Off". Дават ти една рецепта, която не си виждал, чувал или никога не си правил. Четеш, уж внимаваш, започваш, то не се получава, по средата на времето виждаш, че е пълен провал, но тогава някак си успяваш да се събереш и да завършиш и то да завършиш по достоен начин.

Нищо, че не е както го е очаквало журито. Там е, яде се и има вид. Как да не се възгордееш? Горда съм и когато успея да създам вкусно ястие хей така, само с наличните продукти вкъщи, без предварителна подготовка и пазаруване. Често ми се случва. Всичко идва от вдъхновението.

- Храниш сетивата с микс от вкусове, цветове, аромати, текстури, а с какво подхранваш мотивацията си?

Много неща ме мотивират – празните чинии след вечеря, усмивките по лицата на хората, опитали от моите неща, положеното усилие от някой да направи нещо по моя рецепта и след това да ми разкаже за това...

- Като личен готвач не лишаваш хората от сaкралния уют на домовете им, а хвърляш кулинарна котва директно на техен терен. Какъв подход използваш, за да спечелиш доверието им и как поддържаш близостта с тях?

- Опитвам се да бъда открита с моите клиенти. Все пак не е лесно да се пречупиш и да поканиш чужд човек у дома. След като веднъж ми се доверят, съм честна и дискретна с тях. А след като им сготвя веднъж, вече сме приятели за цял живот:)

Разговорът с Деси продължава след снимките.

{GALLERY}

- Пътуваш доста често. Била ли си изправена някога пред дилемата да се установиш за постоянно зад граница и кои са нещата, които надделяха за окончателното ти решение?

- Да, преди години като студентка имах възможност да остана да уча магистратура в Щатите. Тогава обмислях тази възможност и ми беше много трудно да взема решение. Но в крайна сметка останах в България и сега не съжалявам за това.

- Ти си млад човек и безспорно положителен ролеви модел. Какво би казала на всички онези, убедени, че единственият шанс за по-добър живот след училищната скамейка е Терминал 2?

- Няма как да са убедени, че това е техният единствен шанс, ако не са опитали нещо друго. Човек се учи от грешките си. Ако те са решили, че искат да отидат в чужбина, нека го направят, но да не отиват с убеждението, че там е по-добре само защото някой друг им го е казал. Човек трябва сам да трупа опит и осланяйки се на тази опитност да прави заключения за живота си, а не да живее живота, базирайки се на опита и принципите на някой друг. Човек е това, което мисли, че е и получава това, което смята че заслужава.

- Участвала ли си в доброволчески инициативи като кулинар до момента и би ли споделила опита си един ден, ръководейки курс по готварство за дечица, например?

- Да, през изминалата година в рамките на Фестивала на здравето, организиран от zdravei.org, направих две работилнички за здравословни десерти. Целта ми беше да покажа на хората колко лесно могат да си приготвят вкусен десерт без брашно и добавена захар. Изрично държах да е за възрастни, тъй като те са тези, които първо трябва да се научат да бъдат отговорни към собственото си здраве и храната, която ядат и след това да го предадат на децата си. Малко като инструкцията в самолетите при авария – ако си с дете, сложи си първо твоята кислородна маска и след това на детето.

- Три места, на които бихме могли да срещнем Деси Славчева без престилка...

- Повече от три са. Със сигурност ще ме срещнете в планината, на Ти-Тап или йога. През останалото време съм навсякъде – обичам да се шлая, да ходя на кино, театър, да обикалям малките пазарчета, да чета, да се срещам с приятели, да изпробвам нещо ново…

- Вегетарианка си, но и привърженик на балансираното хранене, уважавайки правото на свободен избор на всеки. Когато приготвяш месо, било то за приятели или клиенти, опитваш ли крайния резултат или разчиташ на другите си сетива?

- Не консумирам месо от няколко години, защото с течение на времето установих, че се чувствам по-добре физически и психически без него. Това, обаче, е мой личен избор и не се опитвам да го налагам. Когато готвя, обикновено разчитам на другите си сетива, но в случаите, когато разработвам нова за мен рецепта - опитвам. Моите клиенти ми се доверяват и аз не искам да ги разочаровам.

- Какво последно обогати кулинарния ти "арсенал"?

- Последно обогатих кулинарния си арсенал с домашно сладко от кумкуат - дребно цитрусово плодче не особено популярно в България, но с вкус, сходен на портокала. Яде се с корите. Пасва си добре с шоколад. По празниците изненадах семейство и приятели с нов вид коледни сладки - какаови звезди от крехко маслено тесто (pâte sablée), слепени с направено от мен сладко от кумкуат. Много се харесаха на всички!

- Обичаш да експериментираш с миксирането на нетрадиционни вкусове и аромати като мащерка с боровинки например. Сподели ни още няколко проверени комбинации, окичили се с приза "Уау" и празни чинии?

- Други любими комбинации са ми кардамон и рози, портокал и черен чай, розмарин с кайсии, жасмин и шоколад, шафран и нар…

- Твърдиш, че добрите приятели са достатъчно основание за празник, а добрата храна - винаги повод компанията да се събере... Най-голямата приятелска компания, за която си готвила до момента?

- Освен моята компания от приятели, най-готината компания са група от приятели, за които готвих предколедно. Обади ми се една дама, която ме бе слушала по радиото и ми разказа, че всяка година предколедно се събират с нейните приятели да празнуват. Искаше да разнообрази менюто и ме покани да сготвя. Оказаха се много забавни хора! Тя се беше постарала да създаде коледно настроение у дома. Имаше декоративни еленови рога и гирлянди за всеки. Дори ме поканиха да остана и да празнувам с тях. Беше много мило.

- Накрая не бих могла да не те помоля за една рецепта... Твоето предложение как да сготвим като мастър шеф с минимален разход на време?

- Споделям с вас рецепта за зеленчукови терини с жълта леща, поднесени със спаначен мус, кълнове и запечени семена ким. На пръв поглед много лесна рецепта, но ароматите, вкусът и презентацията я правят специална и достойна за мастър шеф. Да ви е сладко!

Зеленчукови терини с жълта леща и спаначен мус

Време за приготвяне: 1 час и 30 мин

Порции: 24

Продукти:

За терините

- 500 г жълта леща (накисната предварително в топла вода за няколко часа)
- 2 червени чушки
- 1 голям морков
- 1 парче (колкото юмрук) карфиол Романо или обикновен карфиол
- 1 резен целина или 2 стръка селъри
- 1 средно голямо парче праз
- 50 мл олио от гроздови семки
- 1 ч.л. подправка рас ел ханут (марокански микс от подправки – може да бъде намерен в магазини "Зоя"). Може да бъде заменена и с подправки по ваш вкус.
- Сол на вкус

За спаначения мус

- 200 г суров спанак
- 1 средно голямо парче праз
- 1 стрък селъри
- 100 г прадварително накиснато сурово кашу
- 1 ч.л. микс от подправки "advieh" (персийски микс от подправки – прави се от равни количества канела, индийско орехче, смлян кимион, смлян кардамон и стрити сухи листа от рози). Разбира се може да използвате и подправки според вашия вкус.
- 2 с. л. олио от гроздови семки

За декорацията

- кълнове от люцерна
- 2 ч.л. ким

Начин на приготвяне:

Зеленчукови терини

1. Нарежете всички зеленчуци на малки кубчета. Задушете ги на слаб огън в дълбока тенджера с олиото и малко вода, докато леко омекнат. Добавете подправките и разбъркайте.

2. След това добавете добре измитата и отцедена леща. Разбъркайте, посолете и долейте с вода, така че да покрие сместа 1-2 пръста. Оставете да ври на слаб огън, докато лещата омекне. При нужда доливайте по малко вода. Целта ние да запазим гъста смес.

3. Така направената леща може да изсипете в тава или да разпределите в леко намазнени формички за мъфини и да запечете за около 30 минути на 180 градуса. Ако ползвате форми за мъфини ще излязат около 24 бройки.

4. Готовите мъфини оставете леко да се охладят и внимателно извадете върху чиния за сервиране.

Спаначен мус

1. Нарежете селърито и праза и ги задушете на слаб огън с малко вода и мазнина. След като поомекнат добавете добре измития спанак и захлупете, докато спанакът по умекне. Добавете подправките и солта. Дръпнете от огъня и оставете да изстине. Отцедете излишната течност, но не я изхвърляйте.

2. В отделна купа смесете изкиснатото и омекнало кашу със спаначената смес и пасирайте. Ако е много суха добавете малко от течността, която е останала от спанака.

3. Запечете семената ким на тиган.

Сглобяване

1. Върху всеки терин оформете малка топка мус, сложете снопче кълнове и поръсете със зрънцата ким.