Печен карагьоз с гарнитура от цвекло

Начин на приготвяне на тази вкусна риба:

Почистих я и осолих с морска сол. Смело! Във вътрешността сложих сибирски лук и стръкче пресен риган от терасата - фини подправки, за да не изместят вкуса на рибата.

Карагьозът има много кости, но наистина е много вкусен и може да пропуснете тази част с подправките, ако нямате пресни.

Солта "запече" леко рибата за тези над 12 часа, в които беше на студено в хладилника. Сигурна съм, че трябва да се пропусне това, ако нямаме пресен карагьоз. Но все пак, нали говорим за рибата, която имахме у дома, това доведе до прекрасно узряване на финото месо и не бе проблем.

Няколко разреза за фаца, зехтин и карагьозът бе изпечен за 40 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса.

Перфектен!

За гарнитурата:

Глави цвекло, които увивам във фолио и пека за 30 минути. После обелвам, нарязвам тънко и мариновам с ябълков оцет, сол и щипка захар.

В малко зехтин, запържвам нарязаните на кубчета морков, после скилидка чесън, тиквичка, добавям замразен грах. Нищо друго. Не искам нищо, което да надделее над вкуса на карагьоза.

Мъжът ми, който за първи път опитва карагьоз, или поне съзнателно, прави някакви опити да я филира и да ѝ махне основната кост.

Но...ако и вие очаквате това от карагьоза, няма да ви се получи.

Тук във Варна, Черноморието, ние ядем рибата и изплюваме костиците внимателно. Не е най-красивата гледка, но вероятно заради това само у дома ядем карагьоз, кая, лихнус, попчета и сродни, пълни с костички риби.

Надали е характерно само за морето, мисля си, съвсем съм наясно с това, защото в Родопите, където преминаха първите ми години, наловихме и изядохме доста речни риби - а те са кост до кост.

И в живота така. Ти избираш. А когато го избереш, разбираш...че всъщност няма драма. Да се насладиш на хубавото, дори и в "неудобство". Това е част от живота. Хубавият!

 

Автор: Котка в кухнята

Може да посетите нейната страница ето тук:  https://www.facebook.com/kotkavkuhnqta