Канелата - видове, предимства, недостатъци
Една от най-широкоразпространените и добре познати подправки в кухнята е канелата. Леко пикантният и вкус я прави подходяща за овкусяване както на десерти, така и на редица други ястия.
Може би вече знаеш, че освен вкусовите, в народната медицина й се приписват и някои лечебни качества – според някои тя помага за регулирането на кръвната захар, а за други – може да предотврати развитие на Алцхаймер.
Но нещата не са толкова прости, канелата наистина има някои полезни свойства, но в определени случаи може и да навреди, ако не се внимава с количеството. В тази статия ще разгледаме нещата малко по-подробно, за да придобием по-ясна представа за тази подправка и какво можем реално да очакваме от нея.
Виж повече за различните видове канела, приложението й, ползите и рисковете от приема й в галерията:
{GALLERY}
Снимки: Pixabay.com
Както знаем, канелата се добива от дървесна кора и тъй като има няколко различни вида дървета, от чиято вътрешна кора може да се добива канела, тя също се разделя на видове. Сред тях най-широко разпространени са два вида – касия и цейлонска.
Що се отнася до външния вид – стрити под формата на прах двата вида трудно могат да се различат визуално, единствената по-ясна разлика е по-тъмният, наситен цвят на касия. Но под формата на пръчици разликата е очевидна.
Пръчиците касия са цели парчета по-дебела навита кора, докато цейлонската канела на пръчици се състои от няколко по-тънки и по-меки слоя кора, навити заедно. Както и при праха, пръчиците на цейлонската канела също са по-бледи спрямо тези на касия.
Това е по-евтиният и по-широко разпространен вид от двата и по етикет често се води просто "Канела", затова може би името "Касия" не ти звучи познато. Има силен, натрапчив, леко горчив вкус. Всъщност, това може би е именно вкусът на канела, за който се сещаш, когато става въпрос за нея.
Тя е подходяща за подправка и овкусяване на печени сладкиши и други тестени изделия. На места е позната и като сайгонска или коринте канела. Но и двете названия се отнасят до "Касия". И въпреки широкото й разпространение, много хора не намират тази подправка за "истинска" канела.
Това е по-редкият, скъп и труднодостъпен вид канела. Нарича се още "истинска канела", защото много хора не признават касията като такава. Цейлонската канела е с по-мек, приятен сладък вкус спрямо касия.
Важно предимство на цейлонската канела е, че тя не съдържа почти никакъв кумарин в състава си. Т.е. с нея могат да се набавят всички полезни свойства от канелата, като се избегнат рисковете от кумарина, за които ще намериш информация, ако прочетеш статията докрай.
Интересното е, че в миналото този вид канела е бил много по-широкоразпространен и достъпен в Европа, но с промяната на времената и търговските взаимоотношения между страните по света, постепенно касия става по-разпространеният вид и тук.
В 100 г мляна канела се съдържат: 247 калории, 4 г протеин, 80.6 г въглехидрати, 1.2 г мазнини. Съдържа минерали: желязо, калий, калций, магнезий, манган, селен, цинк, фосфор и др.
Съдържа витамини: вит. А, витамини от Б-групата, Витамин C, Витамин K1, Витамин Е
Канелата съдържа много вещества и съединения в състава си – полифеноли, антиоксиданти, както и някои уникални за нея химикали като цинемалдехид и канелена киселина, на които се преписват различни потенциални ползи за здравето.
Според някои изследвания канелата помага за регулиране нивата на кръвна захар при пациенти с диабет тип 2, като повишава приема на глюкоза, подобрява инсулиновия отговор в мастните и мускулните тъкани и подобрява синтеза на гликоген.
Тези ефекти се приписват конкретно на цинемалдехида в канелата (това съединение се среща във всичките й видове).
Въпреки тези твърдения обаче, трябва да уточним, че все пак това е просто подправка… Тя не замества лекарствата и другите лечебни методи, а по-скоро може да послужи като средство за допълнително облекчение.
Канелата съдържа и антиоксиданти. Това са вещества, които защитават клетките в тялото от свободни радикали, които иначе биха ги увредели. Освен това на цинемалдехида се приписват и антибактериални свойства, което може да забави развитието на ракови клетки.
Макар да е полезен при умерен прием – цинемалдехида, за който говорихме в частта с полезните свойства на канелата, в големи количества всъщност може да отключи лека алергична реакция при някои хора. Тя включва:
• Подуване на венците и езика
• Усещане за парене и сърбеж
• Бели петна в устата
Симптомите не са опасни, но предизвикват дискомфорт. Освен това не всеки е алергичен към цинемалдехида и канелата като цяло. Ако имаш подобна алергия – най-вероятно вече знаеш за нея. Ако до сега си хапвал канела като подправка без проблеми – няма за какво да се притесняваш.
С приема на канела трябва да внимават и хората с ниска кръвна захар, защото все пак казахме, че според някои изследвания тя има свойството да я понижава и както това е предимства при завишена кръвна захар, може да стане и недостък при понижена такава, като я свали прекалено надолу и предизвиква хипогликемия.
Както виждаш, тази подправка има доста полезни свойства, но си има и един съществен недостатък – кумаринът.
Кумарин се нарина химическото съединение, съдържащо се в няколко растения, сред които и някои видове на канелата. В големи дози на вътрешен прием, това съединение може да увреди черния дроб, както и да предизвика левкимия.
Казвам вътрешен прием, защото, макар вече да е забранен за подобна употреба, в миналото кумаринът се е използвал като ароматизант в цигари и хранителни продукти. В днешно време може да се използва само за външна употреба – като съставка в някои парфюми например (защото ароматът му наподобява този на ванилията).
В някои държави дори има зададен препоръчителен максимален дневен прием на кумарин, който се измерва в милиграми на килограм тегло. В Германия например, този прием е 0.1 мг/кг тегло. Т.е. ако човек тежи 80 килограма, не трябва да надвишава 8 мг прием за деня.
За сравнение – в една чаена лъжичка канела (около 2,5 грама) се съдържат между 7 и 18 мг кумарин. Това не е проблем за единичен прием, но ако е ежедневно – може да възникнат усложнения.
С други думи – за някои хора дори 1 лъжичка канела дневно може да предизвика нежелани реакции, особено ако те вече страдат от проблеми с черния дроб
Родителите също трябва да я държат извън обсега на малки деца. Защото от интерес към субстанцията те лесно могат да поемат прекалено голямо количество от нея, а заради лекото им тегло, при тях прекаляването с кумаринът е още по-лесно.
Не бих казал. Освен ако не прекаляваш с нея (което честно казано е рядко срещано), имаш проблеми с черния дроб или ниска кръвна захар. А дори и в тези състояния умереният й прием, особено ако е цейлонска, не би трябвало да е проблем.
Канелата е приятна подправка с богат набор полезни свойства и кулинарни приложения, но като всяка друга храна и тя трябва да се приема с мярка. А и не трябва да разчитаме само на нея, за да се лекуваме от каквото и да било, защото няма изследвания, които да доказват, че сама по себе си тя е достатъчно ефективна, за да действа като лекарство.
Използвана от време на време, в малки количества, за обогатяване вкуса на различни ястия, тя е общо взето безвредна и не трябва да ни притеснява.
