Уилям Дефо: "За да намериш себе си, първо трябва да се загубиш''
От Нели Славова
Уилям Дефо разговаря с Власис Костурос от гръцкия Vogue.
Уилям Дефо е от онези актьори, чийто талант постига цел, която никой друг не би могъл да постигне, вероятно защото интелигентността им ги кара да виждат неща, които никой друг не би могъл да види. Разговарях с него малко преди да пристигне в Атина за официалната прожекция на филма ''Inside'' на гръцкия режисьор Василис Кацупи, в който той изпълнява главната роля - клаустрофобичен трилър, от който струи избухливост. Тъй като той е единственият герой във филма, който продължава малко под два часа, нито за миг не се уморяваш да гледаш смелостта, стабилността и естествеността, с които Дефо подхожда към ролята на крадец на произведения на изкуството, попаднал в капана на престижен нюйоркски пентхаус, след като кражбата не минава по план.
Героят му трябва да се възползва от своята изобретателност, за да оцелее, по същия начин, по който се възползва от целия си актьорски талант, за да изиграе още едно важно представление в дългата си кариера, която досега му е донесла четири номинации за "Оскар", както и сътрудничества с някои от най-големите режисьори в съвременното кино - от Ларс фон Триер, Оливър Стоун и Мартин Скорсезе до Уес Андерсън и Дейвид Линч. Това не е първият път, в който работи с гръцки режисьор, тъй като през 2008 г. участва в "Прахът на времето" на Тео Ангелопулос, а скоро ще го видим в главната роля в два нови филма на Джордж Лантимос, по които се работи в момента.
Дефо е роден през лятото на 1955 г. в Апълтън, Уисконсин, САЩ, и е едно от седемте деца на хирург и медицинска сестра. Той не вижда родителите си често, защото те работят денонощно, затова израства с петте си по-големи сестри. Днес, на 68 години, той все още поддържа младежката си аура непокътната, като ежедневно практикува йога и се придържа към здравословен хранителен режим. Така си осигурява физическата и психическата сила, необходима за изключително натовареното му ежедневие, разпределено между снимките на нови филми, телевизионни и театрални продукции. В легендарната си кариера той участва в над сто филма, като артистичното му любопитство винаги е на върха. Дефо все още е запазил детския си поглед, онзи, който, доколкото успях да разбера от разговора ни, е тайната на неговия успех. Дори и той да настоява, че не знае съвсем точно ключа за тайна.
Как бихте се описали пред човек, който не ви познава?
- Не бих се описал. Може би бих се представил, както правят войниците във военните филми, които казват само името и чина си. Аз съм много различни неща за много различни хора. Дори за себе си. Бих казал, че съм благороден или поне се опитвам да бъда.
От всички роли, които сте изиграли, имате ли някоя, която да се откроява?
- О, не. Нямам нито една любима роля.
Въпреки това, ако направим кратък преглед на ролите ви, много от тях крият тъмнина. Какви според вас са тъмните страни на собствения ви характер?
- Честно казано, не мисля, че имам тъмни страни. Като актьор имам спонтанната склонност да искам да осветявам много тъмните герои и да придавам тъмнина на тези, които изглеждат прекалено светли и добри образи. Въпреки това се смятам за голям късметлия и доста "слънчев" човек!
А от каква тъмнина се страхувате да застане на пътя ви?
- Болест. Това е единственото нещо, от което се страхувам.
Разкажете ми за нещо, с което се чувствате горд, извън това, което сте постигнали в кариерата си.
- Винаги съм имал желанието да научавам нови неща, да откривам нови пътища - гордея се с тази моя склонност.
В миналото сте работили с Тео Ангелопулос, а сега обединявате сили с по-младите гръцки режисьори Джордж Лантимос и Василис Кацупис в новия му филм ''Inside''. Гърция ви следва по свой начин.
- Когато бях млад, прекарвах много време в къщата на един приятел грък-американец. Понякога се случваше да остана там със седмици и научих много за гръцката храна, музика и изкуство. Преди това участвах и във филма "Триумф на духа", базиран на живота на солунския боксьор Саламо Арух, оцелял в концентрационните лагери. Имах много контакти с него, докато снимахме филма. След това, разбира се, имах честта да работя с Тео Ангелопулос, а сега с Василис Кацупис и два пъти наскоро с Джордж Лантимос. Занимавал съм се и с театър в Гърция и два пъти съм бил ментор на филмовата работилница Oxbelly в Коста Наварино. Много пъти съм идвал на почивка във вашата страна. Сега, когато се замислям, много обичам Гърция и по някакъв начин тя ме следва в живота ми.
Разкажете ми малко за филма ''Inside''. Какво е да си единственият главен герой във филма? Не почувствахте ли една "артистична самота"?
- Въпреки че има и други актьори, истината е, че на екрана съм предимно аз. Изненадващо, но усещането не е толкова различно от предишните ми филми. Работих с чудесна група актьори в много позитивна атмосфера. Снимките се извършваха последователно и въпреки че имаше ясен сценарий, имах свободата да импровизирам, което ми хареса.
Чувствали ли сте се някога в капан като героя си?
- Когато бях дете, бях обсебен на тема астронавти. Прекарвах уикендите, заключен в гардероба в стаята си, като се опитвах да не излизам навън. Разбира се, не можех да издържам много дълго. Нуждата ми да ям, да ходя до тоалетна и скуката, която изпитвах, надделяха над интереса ми да видя какво е да живееш в изолация. Винаги ми е било интересно да се доближа до усещането за самота, да разбера какво означава да си сам, затворен в едно пространство, да си сам със себе си.
Имате ли други ярки спомени от детството си?
- Имам много. По някаква неустановена причина винаги се сещам за един конкретен спомен, когато отидох на риболов за първи път в живота си, на четиригодишна възраст. Все още си спомням вълнението, което изпитах, когато баща ми извади от водата съвсем малка рибка, която исках да взема вкъщи и да сложа на нощното шкафче в спалнята си. Не съм ловил риба от много години.
Преди това говорихте за самотата. Дали стоенето настрана от социалните медии ви създава някакъв вид усещане за изолация?
- Съвсем не. Не участвам съзнателно в социалните медии. Нямам абсолютно никакъв профил или уебсайт. Предпочитам да живея без тях.
Имате ли тайна за успеха?
- Сигурен съм, че има тайна на успеха, просто аз самият не я знам. Вероятно е свързана с това да успееш да намериш това, което обичаш, и да го правиш с отдаденост, без да се вкопчваш в резултата. Правете това, което обичате, просто защото го обичате, а не за да получите нещо. За мен това е тайната на успеха.
Коя би била идеалната роля, с която да се сбогувате с кариерата си?
- О, не, чакайте. Все още съм далеч от това да се сбогувам с каквото и да било.
