И нека валсът продължи - сър Антъни Хопкинс

Тайната на вдъхновяващите разговори, цитати, книги, статии, както и интервюта, е че в тях рядко можете да откриете някаква сензация или пък нещо свръх грандиозно. В тях сублимният момент ви държи през цялото време. Простотата и семплостта, е върховната им точка.
Честността, е разпалката в огъня и истината в морето от фалш.
Мъдър, земен, балансиран и на благородните си 83 години, сър Филип Антъни Хопкинс, в един разговор за платформата ''The Talks'', който имахме удоволствието да представим за вас.

Г-н Хопкинс, веднъж казахте, че колкото повече напред минава животът ви, толкова повече прилича той на мечта. Имаше ли определен момент, в който нещата сякаш се различаваха от реалността?

- Повечето от последните ми 30 години бяха такива. Резултати и прояви на събития, за които съм мечтал като малко дете и съм жадувал на младини. Разбрах го именно преди 30 години. Помислих си: „ Нереално е. Това се случи точно така, както си го представях." Целият ми път е такъв и съм очарован от онази сила, която всеки от нас притежава - да създаваме живота си, докато се движим напред.

Смятате ли, че актьорите и режисьорите са по-развити емоционално и са по-чувствителни от останалите?

- Винаги се доверявам на думата изкуство, когато се прилага спрямо актьорството. Винаги съм обичал да бъда актьор от плът и кръв, който не вярва в нито една от нормите на актьорската професия. Но предполагам, че това е творчески процес. Актьорството е творчески процес, също както и режисурата, и музиката. Мисля, че творческите хора имат по-дълбока емоционалност, но това не означава, че те са по-специални от другите.


Много актьори със сигурност се държат така, сякаш са ...

- Трябва да бъдете внимателни с това да се взимате за нещо повече от останалите хора, защото когато започнете да вярвате, че имате лиценз за специален човек, който диша специален кислород, тогава имате голям проблем. И много хора в студията са такива. Те вярват, че са специални. Мисля, че актьорите са благословени или прокълнати с леко повишено съзнание, което трябва да използват, но до там спира всичко. Далеч не означава, че те са по-добри от всички останали, а чисто и просто означава, че това е начинът, по който мозъкът им работи. Не трябва да се мислиш за Господ - така се тръгва по пътя към лудостта.

Има ли режисьори от миналото, които са ви вдъхновили?

- Има няколко и всички те притежават свой собствен странен начин на работа. Работил съм с Оливър Стоун, страхотен режисьор, Стивън Спилбърг също, някои от най-добрите, с които имах късмет. Когато режисирам се опитвам да си направя свой собствен, уникален дизайн. Опитвам да създавам неща от собственото си въображение. Естествено обаче съм повлиян. Иска ми се да наруша всички правила и да се забъркам в нещо различно само за удоволствие.

Актьорството помага ли да ви поддържа млад?

- Да, чувствам се млад! Да бъдеш креативен и да държиш мозъка си зает, е много разумно, защото иначе го убиваш бавно. Въпреки че понякога се чувствам уморен и мисля, че трябва да се откажа от работата си, просто не искам да се пенсионирам. Вместо това, се наслаждавам на всичко.

Все още ли сте обсебени от актьорската професия?

- Преди бях малко обсебен, но вече не. Да си актьор на тази възраст е по-лесно. Не мога да работя в театъра, защото го считам за твърде сериозно. За мен е все едно да си в затвора. Възхищавам се на хора, които могат да играят на театрална сцена, но аз не съм сред тях. Предпочитам работата си в киното.

Как изглежда животът ви напоследък?

- Свиря на пиано. Пианото е моята любов и страст. Пиша и композирам музика. Чета. Обичам да рисувам. Не знам дали съм добър, но обичам да рисувам. Правя го бързо и предимно в акрил. Смятам себе си за натрапчиво креативен. 
Животът ми е творчески, а актьорството в момента е нещо, което правя като допълнение.

Изглежда сте в хармония със себе си.

- Иска ми се като бях по-млад, да знаех каквото знам днес, каквото чувствам днес. Да имах сегашната си лекота, защото, когато си по-млад, си много по-интензивен и всичко е много по-важно. А истината е, че един ден просто поглеждаш назад и си мислиш: „О, за какво беше всичко това?" Нищо не е толкова важно, просто изживей живота си, защото сме тук за кратко.

Значи остаряването ви приляга?

- Да, поддържам форма. Поглеждам се в огледалото и виждам линиите, но те не ме вълнуват. Смъртността е великият спасител, който накрая ви изважда от всичко и това прави живота добър, разбирате ли? В тази връзка, прочетете Карл Юнг. Забавлението се крие там, че никой от нас не знае на къде отиваме.


Може ли да се приеме, че сте постигнали това, за което сте мечтали някога?

- Отвъд всичко. Имах голям късмет. Носих своите проблеми в миналото, но въпреки тях, животът ми беше страхотен и съм наистина съм благодарен за него.