Животът се случва ТУК и СЕГА

Научих, че няма неподходящи моменти. Всеки момент е подходящ, достатъчно е да го споделиш с правилните хора. В точното време.

Научих, че дните се превръщат в секунди, когато обичаме. И когато летим от щастие. 

Научих, че най-вълнуващите срещи са тези, които са оставили траен отпечатък в душата ти. Тези, които помниш с всеки удар на сърцето.

Научих, че щастието не е постоянна величина. То е в теб. В мен. В ъгълчето на усмивката ти. В едно "Как си?". В едва прошепнатото "Обичам те". Или пък в тихото "Благодаря".

Научих, че споделеността е с дъх на обич. И с вълшебен вкус.

Научих, че колкото и да съветваш някого, мозък в чужда глава не се "налива". Всеки сам трябва да извърви пътя си. И да си научи уроците.

Научих, че компромисите, които правим всеки ден, в крайна сметка са компромиси със Себе си. И от това се чувстваш ощетен.

Научих, че прошката дадена от душа, оставя чувство на лекота. И трайна следа в нечие сърце.

Научих, че точната самооценка и уважението към Себе си, са ключът към успеха. 
Научих, че мъдростта не идва с напредването на годините, или пък с белите коси. Тя се крие във всяка минута. Във всеки ден. Във всеки поет дъх. И във всичко преживяно.

Научих, че раздялата не е край. Напротив – тя е едно ново начало.

Научих, че "малките" неща осмислят живота ни. И се крият във веселия смях на децата. В слънчевият лъч, галещ лицето ти. Във всяка усмивка. В мъничкото добро, което си подарил. И в думите, докосващи душата ни.

Научих се да променям гледната си точка, така че винаги да поглеждам нещата от по-добрата им страна. Изпробвано е – действа!

Научих, че очакванията понякога болят. И че не винаги носят удовлетвореност. Затова се стремя да не очаквам нищо от никого. И да разчитам на Себе си.

Научих, че любовта е осезаема в миговете безвремие. В тихите и вълшебни мигове "заедно". В споделените моменти с близките ни хора. И във времето, изпълнено с красиви мечти.

Научих, че животът е толкова пъстър, че прилича на палитра, в която се преплитат и радост, и тъга. И щастие, и болка. И възходи, и падения. Но най-важното е да не губим надежда и вяра. И да помним, че най-доброто винаги предстои.

Още съм млада, а колко неща научих! И най-вече това, че животът се случва ТУК И СЕГА. Не утре, не вдругиден, или в бъдеще. А точно ДНЕС.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.

Снимка: wallpaper77.com