Животът е толкова съвършен...

Животът е толкова, толкова съвършен, когато в слънце обляна е земята.

Когато ражда се денят със зора пременен и нейде огнени пера понасят се със светлината.

Когато в болката си познаеш приятел, а в сънищата поникват ти криле.

Когато заслушаш се в морския вятър и разпадат се на песъчинки всички страхове.

Когато изпод снега видиш поникнало кокиче, зимата с пролетта, целувайки да се разминават.

Лицето си със сияйно щастие да закичиш и в цъфналата вишна любовта да разпознаеш.

Когато в синьо безвремие пулсира нощта и потъваш уморен в своята тишина.

Няма път. Но следваш огъня на свещта и разбираш, че от звездите ражда се денят.

Тогава наистина животът е толкова хубав, че пред Бог падаш на колене.

И няма как отново да не се влюбиш в протегнатите към теб ръце.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.

Снимка: hdwallpapers.im