Жената, която обичам - Валери Станков

ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАМ

Към теб навярно Господ Бог ме води

и нощем ме превръща в сомнамбул.

Прекрасна си – в ефирното си боди! –

и в роклята с презрамки – нежен тюл.

Косиците ти! – стегнати със шнола,

под мен дъхтят на пролетни треви.

Изчезвам в тях с брадата си набола

и тихичко си казвам: – C'est la Vie! –

и – мравчица! – по топлите ти хълми

потъвам в светли утринни роси,

и Бог с Любов душицата ми пълни! –

дано да слезе? – и да ме спаси.

С една милунка моя мрак разкърти.

С теб Времето дори забавя ход.

Жена, с която аз ще съм безсмъртен

дори и там – в отвъдния Живот!

 

Автор: Валери Станков