За интровертите и екстровертите

Понятията интроверсия и екстроверсия са въведени от психолога Карл Юнг. Той ги определя като водещи личностни нагласи с различия в начина на адаптация към света и посоката на движение на психическата енергия.

При интроверсията движението на психическата енергията е насочено към вътрешния свят. Стремежите и интересите на човек са насочени към Аз-а. Интровертът се характеризира с качества като вглъбяване, склонност към анализиране. За него идеалната петък вечер е на дивана с хубава книга вкъщи.

При екстроверсията – движението е към външния свят. Интересът е насочен към хората и средата. Екстровертът проявява качества като общителност, деятелност.
За него идеалната петък вечер е шумен купон с много хора.

Според Карл Юнг всеки човек е както интроверт, така и екстроверт. Въпреки водещата роля на една от нагласите, другата също присъства в нас и се проявява в различни моменти и етапи от живота ни. Дори в някои случаи тя може да се преживява като водещата нагласа и ако човек си е поставил ограничения за това какво представлява неговата личност, може да се почувства объркан и не наясно със себе си.

Важно е да се знае, че всяка от нагласите е едностранчива сама по себе си. Това е особено полезно да се припомня в моментите, в които някой екстроверт е прекалено шумен за околните или някой интроверт изглежда дистанциран и необщителен. За да има баланс в живота, е добре да се разберат положителните аспекти на второстепенната нагласа и да се използват в правилните моменти.

Когато човек не проявява второстепенната нагласа или дори не осъзнава, че и тя присъства в него, тя:

• става част от несъзнаваното, а това, което не осъзнаваме, е трудно за контролиране
• ще остане първична и инфантилна, защото не е упражнявана и развивана
• ще се проявява по емоционално нестабилен, социално неадаптивен и смущаващ начин.

Също така определени моменти на криза могат да се дължат на използването единствено на водещата нагласа и изчерпването ѝ. Тогава обикновено се търсят причините за това състояние в другите. В тези случаи е полезно човек да се насочи към второстепенната си нагласа. В нея се крият нови хоризонти, с неизследвани възможности.

Колкото повече човек се учи да използва и двете нагласи, толкова по-цялостно ще разгърне потенциала на личността си и ще се справя успешно с обстоятелствата в света.

Още интересни статии на автора може да откриете в неговия блог.