За дъгата на децата
Те са ярки и пъстроцветни като дъга след плиснал пролетен дъжд. Те са различни и индивидуални, но заедно образуват нашето бъдеще. С вечно питащи очи, разтапящи сърцата усмивки и почти ядрен заряд от непрестанно извираща енергия.
Те са нашите деца. Малки, големи, пораснали и още невръстни, те гордо крачат към своето "утре", държейки се за нас като парапет, гонейки порива на своите мечти и желания.
Предизвикват у нас - техните родители, всички възможни емоции: радост, умиление, тъга, гняв, гордост, тревога, надежда. Поставят ни в абсурдни ситуации, в които се чудим: "Това от къде дойде?", "Къде сбърках този път?".
Показват ни света през своите сетива и винаги ни правят по-добри като просто ни прощават, че сме такива, каквито сме.
Заедно излизаме от проблемите по-мъдри и по-силни, а те самите стават по-уверени. В деликатните им светове има пясъчни кули от мечти, има чудовища в ъгъла на стаята, има накърнени чувства и договор за вечно приятелство.
Има и рисунка от любов на хладилника и силна прегръдка от щастие. Има целувка от доброта и спокоен сън в скута ни, превърнал се за тях в истински хамак на доверие.
Те са силни, смели и непрестанно ентусиазирани, те са нашето огледало и нашия компас за вярна посока. Без тях животът би бил празен, пуст, чист и подреден, а с тях е цветен, хаотичен, изненадващ, всеобхватен и смислен.
Те са толкова добри, колкото ние, техните родители, им позволим да бъдат. Те могат толкова неща, в колкото ние повярваме и ги подкрепим.
Обичат ни такива, каквито сме и искат да им отвърнем със същото. Без сравнения и епитети, без условности - само чиста, искрена любов. Приличат на извор, на лъч светлина, на надежда.
В този ден заслужават нашите аплодисменти, защото останаха верни на себе си и ни простиха, че ги нарекохме "потенциална опасност". Макар и лишени от разходки, училище, срещи с приятели и игра в парка, те стоически понесоха ограниченията, отново с чувство на разбиране към нас възрастните.
Честит празник мили деца!
Бъдете здрави, креативни и вдъхновени.
Позволете ни да летим на вашите ангелски криле високо към дъгата, там сред пухкавите облаци и синьо небе, където винаги има ярко слънце.
Там, където няма предразсъдъци, лошотия и грозота, а проблемите изглеждат като миниатюрни точици на земята.
Там, където винаги е шумно, весело и лепкаво сладко.
Там, където след търкулналата се по бузката сълза, се разлива усмивка и тя поглъща мрака и пръска доброта.
