Всички пътища водят към Истанбул
За гърците той е Константинопол, за турците - Истанбул, а за българите - Цариград. За нас, от Възраждането до днес, всички пътища водят до Стамбул града. Не случайно имаме и поговорката "С питане и до Цариград се стига". Аз мога да ви уверя, че това днес е лесно, евтино и екзотично преживяване, за което не е нужно да питаш когото и да било. Истанбул е мегаполис от световна класа, който е само на една ръка разстояние от нас.
Истанбул наистина е град на три империи. Това личи във всичко - превратна и бляскава история, спиращото дъха разположение върху двата бряга на Босфора, византийска хитрост в градоустройството на метрополията, букет от различни култури и архитектурни стилове, пищността на Ориента, топлото отношение на местните хора към всички гости... Може да се говори с часове за Истанбул, но аз не искам да се състезавам с учебниците по история или сайтовете в Интернет. Просто ще предам моето усещане за града, който здраво е свързан с българската история, с борбите на българите за църковна независимост и национална свобода. Моят Истанбул е такъв:
Отпътуването: За тези, които са решили да посетят Истанбул с кола или автобус, пътят е приятен и кратък. Разстоянието е 600 км. и се изминава за около 8 часа (тук са включени почивките и чакането на границата). След като се премине на турска територия, се пътува почти изцяло по магистрала, която в определени части е и осветена през нощта.
Пристигането: Влизането в Истанбул е лесно, по магистрала, която е вклинена 70 км. в Европейската част на града. Истанбул е дълг 190 км. и широк 90 км. Една трета от града е в Европа, а останалата - по-голяма част - се разпростира в Азия. Населението наближава 19 милиона, като се увеличава с около половин милион на година. В Истанбул има хиляди малки и кокетни хотелчета, където може да се отседне на прилична цена.
Първото ми впечатление от Истанбул: "Боже, колко е по-чисто и подредено от София!".
Трябва да се види:
- Мистичната „Света София", наричана още Великата християнска катедрала. В тази църква- джамия атмосферата е вълшебна и трудно може да се опише с думи. Днес "Света София“ е музей. Входа е 20 турски лири. Необходими са около 2 часа, за да се види всичко в една от най-красивите и посещавани катедрали в света и визитна картичка на Истанбул. Останалото трябва сами да усетите.
- От лявата страна на "Света София" се намира "Цистерната", известна още като "Подземната Катедрала". Всъщност "Цистерната" е едно уникално водохранилище. Впечатляваща подземна мрежа от канали, наподобяващи подземен град. 336 мраморни колони поддържат арки и куполи. Всяка от тези колони е с уникална изработка и височина 9 м. "Подземната катедрала" е построена през VI в. и е служила на Истанбул в продължение на 14 век. Входът е 10 лири. Необходимо време - 1 час.
- От дясната страна на "Света София" е "Топкапъ сарай". Старата резиденция - дворец на османските султани е като отделен град в града. В най-бляскавите години на Османската империя в този огромен дворец са живели над 20 000 души, които са се грижили за султана и неговата свита. Днес тук може да се видят безценни съкровища и 65 000 произведения на изкуствата, които са изключително скъпи. Входът е 20 лири, отделно се плаща за посещение в харема. Необходими са повече от 2 часа, ако искате да видите всичко.
- Срещу "Света София" е джамията „Ахмедие“. Заради облицовката й със син и зелен мрамор е известна повече като „Синята джамия“. Тя е построена с цел да заслепи "Света София", но това е само на пръв поглед. Ако се разхождаш по Босфора, ще забележиш, че хитрите византийци са избрали на високото място на историческия полуостров Златният рок, за да построят катедралата . Така "Света София" се извисява над всичко. „Синята джамия“ е единствената в света с шест минарета (само джамията в Мека е с повече минарета - седем). Джамията „Ахмедие“ е действащ храм и за това няма входна такса. Време за разглеждане - 1 час.
- Пред централния вход на Синята джамия е древният площад с втория по големина хиподрум в света, след този в Рим. На площада се издига гигантския обелиск Дикилиташ. Колоната е донесена от храма на бог Амон в египетския град Карнак. Обелискът тежи 300 тона и е висок 32,5 м. На Хиподрума е и Змийската колона, която Константин Велики донесъл през 326 г. от светилището на бог Аполон в Делфи, Гърция. Третата колона на Хиподрума е Порфирогенната. Някога тя е имала ковано медно покритие, което било смъкнато по време на Латинското нашествие, за да секат монети от него.
- Покритият пазар или прословутият "Капалъ чарши". Представлява уникален лабиринт от над 80 покрити улици, с над 8000 магазини и 8 входа. Тук работят над 15 000 търговци, само в пазара има 13 джамии. "Капалъ чарши" е елегантен и ориенталски екзотичен, но нямащ нищо общо с нашенските бит пазари. Турците са родени търговци. Тези, които владеят изкуството на алъш-вериша, може да смъкнат около 50- 60% от обявената първоначална цена. Веднага ти правят и намаление, ако вземеш повече бройки. Необходими са няколко дни, за да се разгледа целия пазар.
- Тези, които имат повече време може да посетят и Египетския пазар - царството на подправките. Може да видите и да си купите подправки, за които не сте и чували. Ще са ви необходими около 2 часа да се насладите на един от най-големите пазари на подправки в света.
- Европейски шик на Истанбул придава неповторимият дворец " Долма бахче". Той е построен през ХIХ в. от султан Абдулмеджит I, който искал да впечатли Европа, но само изпразнил хазната и поставил империята пред фалит. Иначе "Долма бахче" може да се мери по блясък с най-големите и красиви дворци в света. В него има 285 стаи, 43 зали, 280 вази, 156 часовника, 58 свещника от венециански и бохемски кристал, китайски порцелан, слонова кост. Само златото и среброто, употребени като строителен материал, са съответно 14 и 40 тона. В "Долма бахче" се намира най-големият полилей в света, който тежи 5 тона. Полилея е дар от британската кралица Виктория II. Входът също е 20 лири. Трябват ви поне 2 часа, за да се насладите подобаващо на двореца.
- Българската следа: Кокетната българската църква "Свети Стефан" или Булгар Килези се издига на западния бряг на Златния рог. Църквата е построена през 1896 г. в неоготически стил. Тя е сглобена от железни части с общо тегло 500 тона. Желязната църква е по проект на арменеца Ховсеп Азнавур и е изработена в Австрия. Пренесена е с кораб по Дунав и Черно море и сглобена на място. В двора на единствената желязна църква в света се намира гроба на Иларион Макариополски. Срещу църквата "Свети Стефан се намира Женският метох, но за наш срам, той не се поддържа и всеки момент може да рухне.
Разходка с лодка: Само 20 лири струва двучасова разходка по Босфора с корабче и екскурзовод, който говори български език. Панорамната гледка към европейската и азиатска част на Истанбул ще спре дъх ви. От корабчето може да се видят едни от най-богатите частни дворци и вили, разположени по дължината на пролива, новите супер модерни квартали на Истанбул. Ще минете и под един от шестте най-големи висящи моста в света.
Кухнята: Задължително трябва да пиете турско кафе и чай, който е силен колкото кафето. Тези, които обичат анасоновите напитки, няма как да пропуснат и турската ракия. Кулинарното пътешествие включва и хапването на дюнер, бюрек, кебап, кюфте и шиш. Запазена марка за турската кухня са разнообразните видове локум и сочните баклавички. От тях може да си вземете добре опаковани и за подарък. По брега на Босфора има разкошни ресторанти с морска кухня, които елегантно съчетават европейските с ориенталски кулинарни традиции. Порциите винаги са големи. Алкохолът е скъп. Например, само за 9 турски лири може да хапнеш страхотен агнешки кебап с арабска питка, но за цели 7 лири да пиеш малка наливна бира. Големите ресторанти предлагат и артистични програми с кючекчийки, които ще ви вържат очите на панделка със своите страстни танци.
За по-смелите: Има екзотични наргиле барове, където може да пушиш не само хашиш, но и по-леки и безобидни треви и билки. Хамамите (турските бани) също са удоволствие, което не трябва да се изпуска.
Връщането: На връщане, за около 3 часа, може да посетите Одрин и да купите малки подаръци с лирите, които са ви останали. Градът е малък, но е известен със своята „Селим джамия” или Селимийе джамия, с малкия си покрит пазар до джамията и българската църква "Свети Георги".
Полезна информация: Валутeн курс: 1 лв. = около 0, 90 TL; В Истанбул също може да обмените български лева с турски лири, но с доста по-неизгоден курс. Часово време: България 12.00 ч. = Турция 12.00 ч. Водата от водопроводната мрежа на Истанбул не става за пиене. Ползва се само бутилирана минерална или изворна вода. Трябва да се внимава за джебчии, но ние това си го знаем, нали! Казват, че било и опасно за жени, които се движат сами.
P.S.- Като човек, пишещ за реклама и маркетинг бях впечатлен от две неща. В Истанбул външната реклама е строго регламентирана и кичът, характерен за големите български градове, липсва. На сергиите за вестници и списания има около 20 заглавия и българското море от всевъзможни ежедневници, седмични или месечни списания е сведено до минимум.
Снимки: Личен архив.
