Всички отговори са вътре в нас

Да обърнеш поглед към себе си. Да се взреш толкова навътре, че да усетиш собствения си парещ поглед. И нещо в теб да трепне. Да усетиш почти едновременно срам и облекчение. Да почувстваш, че си се разкрил пред себе си. Че си се разголил и си премахнал преградите. Само тогава истински си се пречистил. Аз – също. И всеки друг.

Казват, че всички отговори са вътре в нас. Може би затова в трудните моменти се усамотяваме и с плаха надежда си задаваме онези въпроси, чиито отговори ни е страх да чуем. И вероятно заради несигурността, страховете и опасенията, те така и не излизат на повърхността, а остават вътре, дълбоко заровени. А след това оглеждаме с отчаян поглед околните, очаквайки да ни посочат отговора вместо нас.

С годините това става практика. Оглеждаме се в хората, представляващи авторитет за нас и подтискаме онова тънко гласче, намиращо се отвътре. Все по-често се обръщаме към другите и все по-рядко към себе си. Все по-често им се доверяваме. На сляпо. Приемаме думите им за гарант. Въпреки че гаранция няма.

Нещата се променят тогава, когато вземем решението да погледнем към себе си. Променят се, когато се погледнем с възхита и изберем да се доверим на себе си. Тогава започваме да чуваме вътрешното си Аз и да живеем в съзвучие с него. То е същото онова вътрешно Аз, което често ни показва своята непримиримост и своенравие.

То знае, че компромисите понякога не са добра алтернатива. Не желае да вижда потъпкани принципи. И се бунтува, когато живеем против със себе си. То не се бори безцелно. И отказва да продължава на всяка цена.

Затова често му се налага да ни спасява от собственото ни наивно упорство, от тесногръдието ни и най-вече – от безверието ни. И дори и отново да не успее да ни спаси, поне се опитва. Най-често като недоволства. Като говори, мърмори, а понякога и крещи. Но докато не обърнем поглед – си оставаме слепи и глухи за него.

А когато се заслушаме в него, когато се взрем и то усети погледа ни, всичко се променя. Когато успеем да пробием пластовете, изградени от различни схващания и чужди насъждения и успеем да достигнем до него – светът за нас става различен.

Парцалите, с които сме го обкичвали - вярванията, разбиранията и опасенията на другите – стават излишни. Когато свалим всичко това, го виждаме такова, каквото е - истинско, искрено и първично. Заредено с нова надежда.

Това наше вътрешно Аз не е нещо изумително или налудничаво. Това сме ние самите, намиращи се под повърхността на общоприетите схващания и порядки.

Снимка: wmfirstassembly.com