Връзката като алхимия

Да живееш с някого, когото обичаш, с всички радости и предизвикателства, е един от най-добрите начини да израстваш духовно. Но истинското пробуждане се случва само на терена, където са погребани старите преживявания и където ние признаваме и работим с нашите рани, страхове и илюзии.

Въпреки че повечето хора биха искали да имат здрави, удовлетворяващи взаимоотношения в живота си, истината е, че всеки има неприятности в интимните си партньорства. Поетът Рилке е разбирал колко предизвикателни биха могли да бъдат те, когато е написал класическото си изявление: "Един човек да обича друг – това е най-трудната от всички наши задачи."

Рилке не твърди, че е трудно да се обича или се проявява любяща доброта. По-скоро той говори за това колко е трудно да продължиш да обичаш човека, с когото живееш ден след ден, година след година. След многобройни трудности и неуспехи, много хора се отказват от интимните отношения, понеже теренът на връзката е така наситен с романтични илюзии и емоционални опасности, че вече не си струва енергията.

Въпреки че съвременните връзки са особено предизвикателни, самата им трудност представлява специална арена за лично и духовно израстване. За да се развият по-съзнателни взаимоотношения, е нужно да си запознат с това как трите различни измерения на човешкото съществуване се разиграват в тях: его, личност и същество.

Всички интимни отношения включват тези три нива на взаимодействие, през които двамата партньори се завъртат -его с его, личност с личност и същество със същество. И докато в един момент двама души могат да се свързват като същество със същество е в чиста откритост, в следващия миг егото на двамата могат да попаднат в смъртоносна битка.

Когато нашите партньори се отнасят добре с нас, ние се отваряме: "Ах, ти си толкова велик!" Но когато казват или направят нещо заплашително, идва "Кой вятър ме довя при теб?!" Тъй като може да бъде ужасно объркващо или опустошително, когато любовта на живота ни изведнъж се превръща в наш смъртоносен враг, важно е да се поддържа по-широка визия, която ни позволява да разберем какво се случва тук.

Когато се влюбим, обикновено навлизаме в един специален период, със собствен отличителен блясък и магия. Зърнало красотата и чувствата на другия човек, отварянето на сърцето ни в отговор носи вкуса на абсолютната любов, чисто съчетание на откритост и топлина. Тази връзка същество със същество разкрива чистото злато в центъра на нашата природа, качества като красота, радост, страх, дълбока страст и доброта, щедрост, нежност, и радост.

И все пак отварянето към друг изкарва на повърхността и вълните на всички видове обусловени модели и препятствия, които допринасят за приключването на тази връзка: нашите най-дълбоки рани, привързването и отчаянието ни, най-лошите ни страхове, нашето недоверие, нашите най-сурови емоционални точки на задействане.

Когато една връзка се развива, често откриваме, че не разполагаме с пълен достъп до златото на нашата природа, защото тя остава вградена в рудата на обусловените ни модели. И така постоянно се отдалечаваме от благодатта.

Важно е да се признае, че цялата емоционална и психологическа ранимост, която носим в нас от миналото, е по природа свързана с връзките: тя се дължи на това, че не се чувстваме напълно обичани. И това се случва в най-ранните ни взаимоотношения – с хората, които полагат грижи за нас, когато мозъкът и тялото ни са абсолютно меки и впечатлителни.

В резултат на това, релационните модели на егото до голяма степен се развиват като схеми за защита, които да ни изолират от уязвимата откритост, до която обичта води. Във връзките егото действа като механизъм за оцеляване, за удовлетворяване на нуждите, докато отблъскваш заплахата да бъдеш наранен, манипулиран, контролиран, отхвърлен или изоставен по начини, по които са го правили с нас, когато сме били деца. Това е нормално и напълно разбираемо.

И все пак, ако това е основната насока на една връзка, тя ни държи заключени в сложни стратегии за самозащита и контрол, които подкопават възможността за по-дълбока връзка.

Това означава, че за да получим по-голям достъп до златото на нашата природа в отношенията, се изисква определена алхимия: преработка на обусловените ни защитни модели. Добрата новина е, че тази алхимия, генерирана между двама души, способства и за алхимията вътре в тях.

Възможността тук е да се присъединят и интегрират двата полюса на човешкото съществуване: Небето, огромното пространство на съвършена, безусловна откритост, и Земята, несъвършената, ограничена човешка форма, моделирана от светски причини и условия.

Докато отбранителното/контролиращо его ври и се стопява в топлината на влиянието на любовта, започва да се появява красиво еволюционно развитие – истинския човек, който въплъщава качествата на едно много човешко присъствие, прозрачно за съществото с отворено сърце, точно сред гъстите предели на светската обусловеност.

Автор: Джон Уелууд / Превод: Мая Райкова за Alhambra