Трудните взаимоотношения между хората ги създават самите хора
Гледам лайф на български изпълнител и си "хващам" една негова реплика. Хареса ми и ще изразя моята гледна точка по въпроса. Трудните взаимоотношения между хората ги създават самите хора. Всичко може да бъде, и всъщност е, много просто. Няма да конкретизирам вида на отношенията, (в двойка, приятелски, в работна среда и т.н.) принципите са универсални.
Ще изброя няколко принципа, с помощта на които комуникацията значително ще се подобри. Все пак не трябва да забравяме, че общуването е поне двустранен процес, т.е. няма да се получи съвсем, ако само единият участник се старае. Това си е отборна игра. Монолозите са лесно нещо (мое много любимо дори ), при тях няма кой да ти опонира и да те пита за неща, които не са ти по сърце. Малко лирическо отклонение, сега по същество:
1. Търпение
Не обичам да чувам това, но без него е невъзможно да съществуваме. Нервите ни може да са опънати до скъсване, но трябва да намалим темпото.
Ще тръгна отдалеч - комуникацията възниква и се налага при определена ситуация, като най-малко двама души са участници. Всеки от тях е с различни индивидуалност, разбирания, емоционално състояние. Не знаем и какво се случва в момента в главата на този срещу нас - може да е тъжен, раздразнен, много развълнуван или ядосан.
Емоциите влияят на общуването най-много. Затова търпението е важно. Изчаквайки събеседника да се "приземи" и успокои, разговорът ще бъде по-успешен и състоятелен. Търпението не е само спрямо другия, но и спрямо нас самите. Трябва да сме търпеливи и със себе си, понякога не можем да прескочим емоциите си или да преминем за секунди от една ситуация в друга.
2. Интуиция
Хубаво е да я използваме, за да разберем как да подходим. Особено при запознанство или комуникация с човек, който сте срещали единици пъти. Не знаем какъв е, какво да очакваме като поведение и като интереси. Стъпваме по тънък лед. И тук идва интуицията - тя ще ни води.
Никога не бърка, но все пак… Имаме едно наум и ако сме притеснени можем да оставим събеседника ни да води разговора. Ако той няма желание да води, задавайте неутрални и незадълбочени въпроси (и пак зависи от ситуацията). Дори и на бизнес среща можете да попитате едно - две странични неща, така имате време да усетите събеседника и едновременно с това ще го предразположите.
3. Спокойствие
Нервите на никого не помагат. Не крещете. Можете да кажете много, много думи, за които ще съжалявате и впоследствие ще се вините. Бъдете спокойни, макар не винаги да има как, но не крещете. Не знаете как ще реагира събеседника, вариантите са няколко. Ако и той ви се разкрещи (най-често срещаният вариант), просто няма да успеете да се чуете. Във виковете не се ражда консенсус.
Друга възможна реакция на събеседника е да излезе от стаята или да спре да разговоря, което ще ви вбеси още повече. И пак няма да имате резултат от разговора. Да говорите премерено, спокойно и разбиращо, може би е от най-трудните неща.
4. Следвайте темпото
Не пришпорвайте събеседника. Този принцип може да се отнесе и към търпението, но тук искам да обясня малко повече за него. Когато задавате въпрос, но отговорът е по-завоалиран или се избегне съвесм, значи има нещо. Освен ако не сте разследващ инспектор, във всяка друга ситуация можете да изчакате по-подходящо време да зададете въпроса пак.
Всеки се чувства не добре, когато го притискат да говори за нещо, което го притеснява, натъжава или потиска. Може и да не е дошъл момента да разберете защо еди-какво си се е е случило. Изчакайте, не бъдете достадни с милион въпроси. Никой няма доброволно да иска да се срещнете отново, за да седне на съдебната скамейка и да усеща часове наред колко е неудобна.
5. Мълчание
Става дума за мълчанието, когато трябва. Събеседникът ни понякога иска да си замълчим, особено ако е наш приятел и много добре знае какво бихме отговорили. Да си мълчиш значи да умееш да изслушваш и в някои особени моменти не е нужно да отговаряш, дори и да не мислиш по същия начин. Можеш да изкажеш мнението си по въпроса след няколко часа или след няколко дни, но не и на момента. Това трябва да го правим, оповавайки се на интуицията и разума.
6. Компромиси или т.нар. "чужди обувки"
Задължителни са! Не винаги е нужно да убедим събеседника в нашето мнение. Въпросът е да се чуем взаимно и да помислим върху чуждото мнение. "Чуждите обувки" е добре да се обуват по време на по-задълбочен диспут, за да погледнем от съвсем друг ъгъл.
Интересно е да видим защо някой мисли съвсем по-различно от нас, какво вижда той, а ние не? Компромис трябва само когато няма как да се стигне до консенсус и всеки държи на своето. Тук най добре е да приемете чуждото мнение без да променяте своето. И точка!
7. Искреност
Много се усеща, когато някой преиграва. Смешно е. Хора без мнение, като вода, заемат формата на съда. Има и такива хора, които моментално се съгласяват с мнението ти ЗА ВСИЧКО! Това е отблъскващо. Трябва да сме искрени и да имаме своя позиция. Ако лъжем, ще се разбере.
8. Навременност
Всичко трябва да се каже докато е време. Добре е тук да отворя скоба и да конкретизирам, че имам предвид връзките, особено новите. Вие сте двама влюбени, харесвате се, но не се познавате добре. Точно сега е моментът да разберете що за човек е партньорът ви. Трябва да споделяте максимално много лични неща, да изказвате мнение по всеки въпрос, да споделите как виждате света и как искате да живеете живота си.
Ако единият обича да си седи у дома, не обича компании и шумни места, защо трябва вие да го насилвате да излиза по 5 пъти в седмицата и да се изнервя в такава обстановка. Или вие ще започнете да си седите у дома и да ви липсват приятелите и забавлението. Не е много идейно. Затова, говорете. Не трупайте дълго време черни точки, а споделяйте, може и да имате късмет, и да станат бели...
Наясно съм, че принципите са трудно приложими. Но пък са наистина полезни. Ще ни е по-леко в общуването и ще сме по-доволни от себе си. Това е гарантирано!
