Тичай, пролет, разповий кръгозора

Затичват се пролетно душите ни светли и добри към белотата. Дори и да тръгват като крехки, прозрачни зелени стръкчета от дъното на душите ни. Устремяват се като песен и поток, като разлистени блянове. Забързват се към своя Извор. Напират от пръските на безметежната светлина, носена от белите лавини на пролетната премяна. Разцъфтяват под напора на белите мисли, надежди, думи и чувства, звънтящи като любовни тръпки - обветрени, лъчисти, несломими, носещи аромата на болката и радостта на своя корен…

<> <> <>

Виолета Михова

Тичай, пролет!

облечена в нежност…
Тичай!
Скрий се от тъжовния ден,
от човеците, дето ниско
се кланят
и под сълзата на птица
коронясват се с власт.
Тичай, пролет –
нежна и бяла,
разповий пелената
на щастлив кръгозор.
Тичай, пролет, –
бяла и млада,
бяла птица
на вишнева клонка
е кацнала…

<> <> <>

Елица Мавродинова

* * *

Излюпвам се от зеница.
Под стилизираните орехови сенки
след стилизация на нощ
осъмвам
нарисувана в нищото.
Мастило
и графит.
И бели стихове,
напук на черното на космоса.
Аз – само щрих,
наподобяващ смътно
себе си.

<> <> <>

Д-р Невин Садъкъва

В бяло

Родих се в бяло и от този свят
аз в бяло искам да си ида.
Противно на живота си безцветен,
по белотата искам да вървя.
И всичко в бяло да покрия -
дори злобата, и завистта.
Но сега е време в бялата си рокля
да пристъпя тихо и свенливо
в сърцето ти и в любовта.

<> <> <>

Иво Георгиев

Тази зима носи азбука на врабчето

Мисля си - тази зима ни има зъб -
може би по това си приличаме.
Хлябът продължава да ни обещава път
и в стъпките на бабите си заничаме.

Но виж - зимата носи буквар на врабчето
и подготвя тоалет за всяко кокиче,
а всяка снежинка е всъщност кончéто,
по което се спуска едно бяло "обичам те".

<> <> <>

Христина Мачикян

Когато бялото вали отвътре

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса...

<> <> <>

Йорданка Господинова

Време

Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…

Кахърно време! Казват, вълчи вой
разкъсвал само ледените нощи…
В такава нощ дали ще има кой
в едно огнище шепа жар да сложи?

И да разпали огън в пепелта.
Май погледът ми сам лети в безкрая.
Ръцете жадни на една жена
молитва търсят, Тебе да познаят.

От вълчи вой смразява се кръвта,
а без любов душата става грешна
и блудна. В тази бяла тишина,
за глътка обич в мрака се оглежда…

Безумно време! Кратко като звън.
И тежко като клетва нарушена…
Но с утрото, щом лъч проблесне вън,
навярно ще възкръсне преродено…

<> <> <>

Венцислав Стайков

Непрочетено бяло

Смирение да кацне върху рамото
и сянката на ангела да се разтвори.
В спектъра има нови нюанси -
непрочетено бяло.
Не са само снежинките,
каращи поета да е стенограф,
нито облаците -
тези пухкави сейфове,
отключени за богатите духом;
птиците -
омагьосани от очите на Слънцето,
и звездите -
романтичните съзаклятници.
Не са само стъпките към върха
и прегръдките невидими с въздуха...

По-малко непрочетено бяла,
след смъртта и след всяко прераждане
е сянката на ангела.

<> <> <>

Роса Соколова

* * *

Избухна
пълноводието на страстта.
Заля щурците.
Родиха се
златни мехурчета
под клепачите на дъжда.

<> <> <>

Вилдан Сефер

Пеперуди

Пеперуди, пеперуди,
с цветовете на дъгата,
гоните се до полуда
с пролетния влюбен вятър...

Слънчеви лъчи от злато

щедро ви зареждат с радост.
Кацнали върху цветята,
ги целувате с наслада.

Всеки ден ви поздравяват
с песни птици ранобудни.
Пърхате в душата бяла,
пеперуди, пеперуди...

<> <> <>

Ангел Рачев

* * *
Не, не си отивай сега!
Как изгрява душата ти бяла!
Дай ми твоята топла ръка –
да разсъмнем от любов
на раздяла!

<> <> <>

Айше Хаджиуршуд

* * *

Ще е топло, където си ти.
Моят вопъл към теб ще лети.
Мога всичко за ден да ти дам.
Само поискай.
И бъди там.

<> <> <>

Христина Въчева

* * *

Но утре...
Ще се стопят снегопадите в мен,
птиците ще се събудят отново.
И аз ще политна към тебе със тях,
със сърце за слънчева обич готово.

<> <> <>

Иванко Маринов

* * *

Вещиците се стопиха.
Кралят вдигна тост
за Хамлет.
Утринта ни
беше тиха.
Нищо друго няма памет.

<> <> <>

Хабибе Ахмедова

* * *

Какво е щастие ли?
Може да е толкова неща -
Да е топъл хляб,
ромон от
изворна вода...
треперещ от
своя студ сняг,
усмихнати
детски лица…
Пролетен полъх,
песен на щурец…
Или две ръце -
толкова близко
и толкова далеч...

<> <> <>

Лияна Фероли

Бяла жар

Ябълков цвят кипва от срам и свян.
Бяла жар гаси в чашките си с плам.

Прораства тревата на ръцете ми върху белия лист.
Бели камбанки изписват огърлица с цвят лъчист.

Зашептяват шепите ми - бликаща вода.
От пролетното топене остават само перá.

<> <> <>

Подготви клуб "Неиздадени ръкописи" към РБ "Н. Й. Вапцаров", Кърджали.