Терминал Любов

Ако на някой му е мъчно, бих го пратила на летището. Да поседне в сектор пристигащи и да почака. Ще чака никой, но ще я срещне нея...... Ще я чуе в шума на забързаните куфари, в смеха на старите приятели, ще я види в сълзите на майки и бащи и в горещите целувки на влюбените до уши, ще я усети във вълнението и в топлата прегръдка на братя и сестри. Ще я разпознае в сърцето си, нея – Любовта.

Тя е там и чака. Заслушана в съобщението за пристигнал полет. Наметната в палто, дишаща, отмерваща всяка минута.

Любовта на терминала е неподправена, мирише само на вълнение. Тя е благодарна, за този, който чака и празнува това, че просто ще го срещне. Празнува гола, без специално облекло и тежък грим. Празнува свободна, без излишни опаковки.
Усещам я. В погледи, щастливите сълзи и протегнати ръце..

И ако някой се чувства огорчен или ядосан и целия облечен е в броня, ще му кажа да отиде там, на терминала и просто да почака.

Ще му трябват само няколко минути, да наблюдава човешките души, без шампанско, без специална маса и червена роза под ръка... За да го стигне Тя... да го докосне, да го съживи.

Любовта е там и просто чака, едни врати да се отворят, едно лице да разпознае...

Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.