Спести ми - Диа Ангелова

СПЕСТИ МИ

Спести ми,

моля те,

баналната любов –

аз мога и без нея,

и ако моята усмивка

не е за тебе зов,

защо изобщо

да се смея?

Защо изобщо да говоря,

спести ми всичко, всичко,

аз някога се влюбвах,

аз някога мечтах.

Сега съм сякаш и на себе си ирония

сега съм сякаш само тъжен смях.

Спести ми тези лични драми,

спести ми всяка нежност на талази,

спести ми болките и раните,

спести ми, моля те,

баналната любов.

И в кратките

моменти слабост

намирам сили

да те продължавам

до точната си доза радост -

до точната си мярка и отвъд - да се отдавам...

И дългите години

ще отмият всеки смях и стон,

но в кратките

моменти като този

ще те обичам, сякаш вчера е било.

Сякаш вчера те обичах

сякаш вчера те горях.

Сякаш вчера се възраждах

от поредния си страх.

Спести ми тази веселост и нежен срам,

спести игривите усмивки скрити,

случайното докосване със рамо-

и тази дългокрака истина

в открехнатите мигли.

Спести ми,

моля те,

баналната любов –

аз мога и без нея,

и ако моята усмивка

не е за тебе зов,

защо изобщо

да се смея?

Сега съм и на себе си ирония

сега съм само тъжен смях.

 

Автор: Диа Ангелова