Силвия Лоустау: три кратки стихотворения

Tри кратки стихотворения на аржентинската поетеса Силвия Лоустау. Превод от испански: Виолета Бончева.

Аржентина

Да продължавам ли да предизвиквам
лица и спомени?
Ще видя ли още веднъж огнен мираж
над морето?
Ще намеря ли цветя на дъното му
от пясък и корал –
там, където едно равноденствие от сълзи
се превръща в бледо убежище на болката?
Ще запеят ли вълните носталгични елегии?
ще мога ли да разшифровам
в онези уязвими стъпчици по пясъка
смисъла на вчерашните ми посоки?

***

Вплетох в ленената тъкан
царевична сеитба и слънчогледи,
слънчево злато и танц с дъжда,
една разбита китайска лодка,
съзерцаваща вълните на вечността,
където се люлеят историите на бъдещето.
Пътува лодката по своя тъмен коридор
и драска по платното,
предвкусвайки от славата на любовта.

***

Ако потъна в мъглата
ще се появят ли ключовете на изгнаничеството?
Ако рисувам думи –
ще се спася ли от фаталното?
Ако играя с меланхолията –
ще опитомя ли призраците?

Ако се беше срутило скелето на дните,
бих паднала полека
върху бялата луна,
бяла, бяла, като кората на бреза.