Щастие по поръчка

Наскоро моя приятелка за пореден път спомена в един свой коментар как хората смятат щастието за нещо, към което трябва да се стремят, и с това провокира размисли у мен. Казват, че цяла седмица чакаме да стане петък, цяла година да дойде лятото и цял живот, за да сме щастливи.

За петъка и лятото разбирам, но защо чакате щастието да дойде? То няма просто ей така да се покаже иззад някой ъгъл, когато най-малко го очаквате. Не, определено не работят по този начин нещата.

Ако искате да сте щастливи, просто бъдете! Превърнали сме се в мрънкащо общество, вечно недоволни и сърдити. Страшно е и е неприятно. Особено за младите хора, та нали сме бъдещето! Вместо постоянно да се оплаквате колко е зле положението, как парите не достигат и какво ли още не, бъдете щастливи, че изобщо имате покрив над главите си, питейна вода, живи и здрави роднини и приятели.

А сега замислихте ли се, че май не е толкова лошо всичко? Да, малко ни трябва да сме щастливи. И, не, самотата не е нещастие. Ако си нямате половинка в живота, не бъдете тъжни (освен ако не сте тийнейджъри, в такава възраст по-трудно и емоционално се преживяват любовните разочарования) и не я търсете на всяка цена. Когато е писано, ще се намерите.

Бъдете щастливи въпреки неволите си! Щастието не трябва да е цел, то е даденост. То е позитивна нагласа и настроение. Просто си позволете да сте щастливи, без да се стремите към това, и ще оцените живота по друг начин. Щастието не е по поръчка.

А лятото и петъка и аз ги чакам с нетърпение :)