Самовъзпитание и контрол на чувствата ни
Още когато сме деца започват да ни вменяват дадени норми, които трябва да спазваме, внушават ни, че не трябва да оставяме нашите чувства да ни контролират и да определят бъдещето ни, че трябва да бъдем по-смирени, затворени в себе си и да не изкарваме на показ своите най-силни емоции, защото има вероятност хората да се отдръпнат от нас.
И когато успеем да прескочим всички тези правила и направим нещо, което е дошло директно от душата и сърцето ни, точно в този миг започва да ни обзема чувството за вина, защото не сме действали по начина, по който очакват останалите и сме се отклонили от начертания път.
Нашите чувства в действителност са плод на дадени ситуации, на мислите ни, както и на отношението на другите към нас, а контролът на тези чувства е единствено в нашите ръце, защото ние сме тези, които имаме силата да ги възпрем или да ги изкараме на повърхността, когато това се налага, според това как ще го определи нашето самовъзпитание.
Няма нищо лошо в това да дадем израз на някое спонтанно свое чувство, вместо да го потискаме вътре в себе си. Трябва да се научим да можем да се грижим съзнателно за емоционалното си състояние и да не оставяме на външни влияния да ръководят нашите чувства, защото ако го направим има голяма вероятност да бъдем подведени, излъгани, манипулирани и наранени.
Самовъзпитанието ни учи да подхождаме с уважение към останалите хора, но контролът на чувствата ни подсказва, че когато някой човек се държи зле с нас, ние трудно бихме му отвърнали с положителни чувства.
Всеки човек поне веднъж в живота си е срещал подобна личност - човек, който просто не харесва и не иска да бъде част от живота му, в този случай единственото, което можем да направим е да не пренебрегваме своите чувства към този човек, а да се облегнем на самовъзпитанието, като любезно го поздравим и продължим напред.
Самоконтролът на чувствата ни подсказва, че не винаги е добре за нас да изкарваме на показ всичко онова, което се трупа в душата ни, защото така даваме зелена светлина на хората, които искат по някакъв начин да ни наранят, когато ние се разтворим напълно пред тях, в действителност им даваме солидна подсказка къде всъщност са нашите слаби места и къде точно трябва да стрелят, за да ни наранят емоционално.
Не е нужно да бъдем мили с хора, които в действителност не понасяме и да правим всичко това против волята си. Единственото, което е нужно е да знаем, как да излезем от подобна ситуация, без да се налага да изсипваме своите емоции, след което да се чувстваме напълно празни.
Човек трябва да се научи да наблюдава своите емоции и да изследва своите чувства, единствено тогава ще се научи да ги контролира. Когато сме гневни или попаднем в неприятна ситуация, ние трябва да се ръководим на първо място от своя разум, след което от своите чувства, защото единствено така ще успеем да живеем в пълна хармония със себе си.
Често пъти когато човек изпадне в подобна ситуация първата му мисъл е да избяга и просто да не се занимаваме с хора, които са няколко категории под него, но бягството не е решение на нашия проблем, единственото възможно решение е да погледнем отстрани на дадената ситуация, след което да помислим разумно, кое е най-правилното, което трябва да направим и какви последици ще доведе това наше решение за нас, след което да се вслушаме и в чувствата си, но без да ги изкарваме на показ, защото колкото по-хладнокръвен и стабилен изглежда един човек, толкава по-бързо се справя той в трудните и напрегнати ситуации.
Четете още: Самочувствието – първата стъпка към по-добър живот
