Равносметката в края на годината
Спомням си колко много сняг падаше около Коледа, когато бях малко дете. И колко щастлива ме правеше. Пораствайки, осъзнавах, че снегът не е радост само за децата. Той е желан и от възрастните. Падне ли, всичко става бяло и чисто. В прекия и в преносния смисъл.
Покрива всички найлонови и хартиени опаковки, разхвърляни тук-там от кучетата, вятъра и най вече от гражданите, които дори не забелязват онези малки червени кутии, разположени по тротоарите през няколко метра, чието единствено предназначение е да събират отпадъците.
Тази година разбрах, че сме свикнали да обвиняваме Системата за всичко. Но видях, че не Системата изхвърля боклуците си по тротоарите. Че ние можем да бъдем плод на тази Система. Или не. И това зависи от нас.
Разбрах, че въпросът "А аз какво да направя?!" е напълно излишен, защото през него прозира отказът ни да направим каквото и да е. Разрах, че ние не сме нито лоши, нито глупави, просто не се замисляме. Че всеки един от нас носи собствената си отговорност за своите действия или бездействия. И видях, че ако затворим очи пред тази отговорност, тя няма да изчезне. Така просто нещата ще продължават да се влошават.
Осъзнах, че всички сме един организъм. И ако ние сме добре, а всички други са зле, то нашето добро положение няма да трае дълго. И че ако ние сме добре, то това е за сметка на онези, другите, които с тъжни очи ни гледат от дъното.
Разбрах и още нещо - че винаги можем да видим нещо красиво, ако се огледаме за него. Такова нещо е любовта. Осъзнах, че тя далеч надхвърля нашето разбиране за нея. Че не се ограничава в силното чувство, което изпитваме към някого.
Че тя е над всичко. Че обема всичко. Че се състои в нашата вътрешна хармония. И в способността ни да се радваме. Да виждаме света с други очи. Разбрах, че тя е въпрос на избор. А за да се прояви, просто трябва да я събудим у себе си. Но научих и че тя е като всичко останало - изчезва, ако не се поддържа.
Осъзнах, че независимо колко силно ще обичаме някого или дори целия свят, ние ще изпитваме болка и страдание. И едва след като ги изживеем, ще можем да продължим напред.
Сблъсках се и с представата за любов на хората и разбрах, че те не обичат. Те владеят. Вземат, а не дават. Те изискват. А истинската любов дава. Тяхното разбиране за любовта е страх. А знам, че любовта и страхът не могат да съществуват заедно.
Осъзнах, че за да задържим любовта, трябва да я поддържаме. Всеки ден. Че тя бавно умира, ако не го правим. А една от основните предпоставки да запазим любовта е уважението.
Разбрах, че ако даваме любов на някого, а той не я желае, за това си има причина. Но тази причина не сме ние. И че заради любовта си заслужава да направим много компромиси. Но няма любов, която да заслужава да направим компромис със себе си.
Сблъсках се с вярата и бунта на хората срещу нея. И видях, че тя е ключът към добрия живот. Разбрах колко много губим в собственото си отричане на Бог. И че в един момент се изправяме пред следния избор: да се бунтуваме срещу вярата, но в момент на крайно отчаяние да се вкопчим в нея или да я направим двигател на живота си. И видях, че отхвърлянето на Бог оковава, а вярата в него дава криле.
Сблъсках се с мечтите и провалите. И разбрах, че разликата между тях е окуражителното "Аз мога!". Че успехът не се крие в това какво имаме, а дали имаме това, за което мечтаем. Че само реализирането на мечтите ни прави нетърпеливи за утрешния ден и ни изпълва със страст.
Разбрах, че когато усетим, че тук не е нашето място, просто трябва да си тръгнем. Само така ще освободим пространство за истински важното.
Усетих красотата на това да срещна душа като моята. Разбрах какво значи да се огледам и да се позная. Усетих магията на това да чувствам, без да е нужно да общувам. И разбрах, че с такива хора си заслужава да се обгражда човек.
Осъзнах, че няма абсолютно никакво значение колко пари имаме, щом ги използваме само за себе си. И че липсата на любов поражда злоба, завист и алчност. И така си обясних защо нашият свят изглежда така: с покачващи се температури вследствие на глобалното затопляне; с множество, следващо стремежа към забогатяване вместо мечтите си; с алчни хора, управляващи света; с държави на прага на война.
Идва една нова година. А аз вярвам, че светът може да е по-добър, само ако хората са по-добри. Затова пожелавам на всички нас през следващата година да повярваме малко повече в себе си и в мисълта, че има някой, който се грижи за нас.
Да заменим озлоблението към отсрещния с разбиране. Да оставим дребнавото и лицемерието в миналото и да погледнем с надежда към бъдещето. Да започнем да се грижим повече за себе си и за прекрасната ни планета, защото тези две неща са единствените, които всъщност имаме.
Снимка: groups.yahoo.com
