Прочети ме и ме виж

Когато ме е страх и не мога да се откажа.
Когато преиначавам, за да облекча реалността
Когато не мога да тръгна, но егото не ми позволява да поискам помощ.
Когато цялото ми същество трепери, но усмивката ми е маска.
Когато не намирам изход...

Ти ме погледни, за да ме видиш.

Мога да забавя ход.

Това са моментите , в които сякаш пиша със затворени очи върху лист хартия и изкривявам редовете. Припокривам думи и става трудно за прочитане. Това ти завещавам, като се надявам да ме разбереш. И се сърдя, когато не разчиташ.

Прочети ме и ме виж...

Наричам те Здраве. Наричам те Позание. Наричам те Път. Наричам те Любов. Често съм вироглава. Мисля, че съм права. Не пренебрегвам твоето, но отстоявам инатливо своето. Давам ти оценка, поглеждайки крадешком и себе си. Съветвам те, поучавам те, научавам те... научавам се, оценявам се, вглеждам се.

Виждам се!

Ще се боря, ще съм по-добра. Искам го! Виждам слабости, малки червейчета на съвестта, дупки в познанието, несъвършенства във външния вид.

Сила. Вдъхваш я без да знаеш сам. Няма ги очакванията за размяна. Получавам. Лекуваш ме от мен самата. Правиш ме по-малко самокритична, даваш ми пространството да дишам. Но и да искам да съм по-, да надграждам.

Изучавайки теб, ме учиш първо да поглеждам себе си.

За мен: за хиляден път - надявам се да бъда спасена.

За теб: за стотния път, в който ми обясняваш негласно живота.

За нас: за да знаеш, че ще ти дам една по-добра версия на себе си.

Снимка: 7-themes.com