Примиренията ни със света

Няма как да не си го признаем: живеем в голям свят, препълнен с материализъм, правила и норми, наложени от самия него, с които всеки ден сме принудени да се съобразяваме.Сякаш през цялото си съществуване се опитваме да спазим абсолютно всички изисквания на света, борим се за оцеляване.

Дали ще са свързани с работа, училище, човека до нас, или просто с ежендевието ни, сякаш сме вързани с окови, роботизирани, подчинени на разни "закони", с които никак не сме съгласни. И въпреки това се съобразяваме с тях, защо?

За да не обидим някого, за да не създаваме проблеми, защото ни е грижа прекалено много какво биха казали другите за това. Ако се замислим, когато сме поставени в дадена ситуация, която не ни се нрави достатъчно, да се примирим с нея би било гениално! Защото това значи, че нищо не трябва да се променя. Втълпяваме си, че така ни е добре, даже супер, защото ни е страх да се изправим срещу света и да покажем, че е необходима промяна в "закона".

Светът, в който живеем непрекъснато ни изправя пред трудности, с които (въпреки хората около нас, които ни казват какво да правим) трябва да се справяме сами. И изглежда, че както и да се опитаме да разрешим проблемите си, те никога не свършват.

Къде ни е грешката? Истината е, че грешим в това как гледаме на самите проблеми. Неприятностите, с които се сблъскваме са наши и независимо кой се опитва да ни помогне в тяхното разрешение, те винаги ще си останат наши. Това е нашият светоглед и нашите разбирания. Което значи, че трябва да се постараем да следваме сърцето си и да сторим онова, което ние смятаме за правилно. Това да искаме съвети от близки хора само би ни помогнало, но в момента, в който те започнат да налагат своите принципи, те се опитват да живеят нашия живот, а дори не могат да се справят със своя.

Фактът, че не сме съгласни с някой закон, наложен от "другите" значи, че сме различни от тях. Защо да приемаме това като недостатък? Трябва да запомним следното: в момента, в който се противопоставим на нещо или някого, на някое световиждане или принцип, това е моментът, в който истинската ни личност излиза наяве.

Не трябва да я крием от света. Трябва да се застъпваме за нея, да я подкрепяме, независимо от "другите", които ще кажат, че сме луди. Нека сме луди, но поне сме щастливи. А това е най-важната ни цел. Не да се слеем с масата и да бъдем едни от всички, а да бъдем уникални, защото този, който е щастлив истински, не е сбъркал в нито едно свое действие. В противен случай прекарваме целия си живот, опитвайки се да подтиснем онова наше Аз, което се бунтува срещу законите. А всъщност никога няма да се отървем от него. Защото именно истинското ни Аз ни пази от това да се превърнем в "другите".

И пак опираме до онези "други". Но кои са те? Защо точно те трябва да определят нашия светоглед. Светът, такъв, какъвто е днес, е създаден от хората, тоест от нас, и именно ние сме тези, които можем да го променим. Не е висша математика, просто живот. Но се оказва, че е по-трудно от всичко останало.

Кога щастието стана действително толкова трудно за постигане? Кого трябва да попитаме дали можем да бъдем щастливи? Кой трябва да ни разреши щастието?Да заличаваме своя морал и ценности заради когото или каквото и да било е повече от абсурдно. Хората не трябва да се променят поради задължението им да отговарят на някакъв наложен шаблон. Що се отнася до нашето собствено щастие, никой не взима това решение, освен нас. Не е нещо, което дължим на някого.

Единственото, което можем да предложим на света е личността ни, такава, каквато е. Харесвана или не, подкрепяна или не, това сме ние и ще продължаваме да бъдем себе си, докогато изпитваме удовледворение от това. Хората, които винаги се стремят да виждат света не като клетка, която ни приковава безпомощни, а като огромен хоризонт от възможности, те рано или късно намират своето място. Докато онези, които прекалено рано са решили, че ще бъдат такива или онакива, едиственото което правят е или да се възхищават, или да завиждат, да търсят недостатъците, негативното и да измислят нови "закони", които сякаш продават на пазара.

Призванието ни е да сме щастливи и да правим света по-щастлив. И в мига, когато забележим колко много хора са нещастни, а уж имат всичко, тогава осъзнаваме, че определено има нещо нередно в световните "правила". Хора с перфектни професии, образование, кариера или дори партньор се оказват толкова нещастни вечер, преди да заспят. Защото целият път, по който са вървяли е бил грешен. Защото това, което е най-удивително е, че има възможности, които човек получава само веднъж в живота си.

И какво се случва с нас, когато ги подминем? Има неща, има хора, които никога няма да се върнат при нас, щом веднъж сме ги загубили, при това по свое желание. А именно това са спомените, за които ще съжаляваме вечно. По-добре би било да поемем риска, дори да загубим, но ще знаем, че си е струвало. Защото, ако наистина се замислим, няма нищо по-лесно да вървим по пътя, който ни е посочен, защото той е вече отъпкан от много хора преди нас.

Но често осъзнаваме, че реално не искаме да ходим по отъпканата пътека, а сме готови да създадем своя, дори това да значи, че ще се поизцапаме. А това значи успех не само за нас, но и вдъхновение за останалите, уплашени, смазани от живота, да предприемат сериозната крачка и да направят живота си толкова невероятен, колкото знаят, че може да бъде.