Полезното, което всеки родител трябва да знае

Огромната любов, която изпитваме към децата си, ги поставя винаги на първо място в нашия микросвят.
Първият път, щом ги погледнахме, първата думичка, която изрекоха, първият им ден, когато стъпиха в училище.
Първи трепети, които помним с умиление и винаги се разнежваме заговорим ли за тях.
Има обаче и преживявания, които като предходните описани, също са нормални, неизбежна част от израстването, но пък са тежки за размисъл - първото им разбито сърце, първото им питие, първата им цигара, първият път, когато ще правят секс.
Тук идват някои съществени разлики. Като например тази, че група от събития стават в наше присъствие и ние сме преки свидетели на тяхното случване, но има и такива, които стават в отсъствието ни.
Човек не е в състояние да подготви детето си за всичко, което животът би му поднесъл. Никой не може да ти обясни какво ти предстои, щом ти разбият сърцето на парчета или любовта е несподелена. Един става по-мъдър, друг по-силен, трети би се разочаровал безвъзвратно.
Всеки изживява драмите посвоему.
Нещото, за което могат да те подготвят е, че рано или късно ще се наложи да направиш някакви избори и да вземеш решения, засягащи лично теб и тялото ти.
Ето защо е от първостепенно значение да овластим подрастващите доколкото е възможно, за да знаят какво ги очаква, когато тези моменти настъпят.
Пиенето и сексът могат да имат опустошителни резултати, ако са били взети под влиянието на необмислени постъпки.
Суровата истина е, че не всичко е под родителски контрол. В това всичко влизат и децата ни.
Ако младежите искат да направят нещо зад нашия гръб, винаги ще намерят начин да го направят.
Те са умни, изобретателни и креативни. Не бива да ги подценяваме.
Налагаме ли контрол твърде остро, шансът да ги загубим става все по-голям.
Това, което можем да направим, е да им повлияем. Жизненоважно е влиянието да не идва чрез контролиране, а чрез положително въздействие.
Целта на родителите не е да плашат излишно децата си, да им набиват страх, нито да ги лишават от радостта и вълнението, които съпровожда всяко едно ново откритие.
Стремежът трябва да бъде в посока грижа и разумно поднасяне на информацията.
Според водещи проучвания, решенията, които тийнейджърите взимат спрямо алкохола и първият им сексуален опит, могат да ги направят уязвими към бъдещи проблеми, какъвто е и сексуалното насилие. Следователно децата трябва да са запознати с рисковете от смесването на двете.
В проучване, в което са взели участие 228 жени на възраст между 18 и 20 години, е установено, че средната възраст на която жените започват да пият е 14 години.
А средната възраст, при която за първи път са правили секс, е 16 години.
Когато първото сексуално преживяване включва и употребата на алкохол това не гарантира, че ще доведе до успешна връзка. По-скоро има нюанс на еднократно забавление.
Не бихме могли да окачествим като планирано онова полово сношение, което включва употребата на алкохол. За желан, търсен и планиран сексуален контакт можем да говорим, когато двамата души са в интимна връзка помежду си.
Близо 20% от анкетираните жени, които са били под въздействието на алкохол, когато са имали полов акт, съобщават, че това се е случило без тяхно съгласие.
Установено е, че тези жени са три пъти по-склонни да станат жертви на изнасилване за в бъдеще.
Изводът, който бихме могли да изведем от изследването, е че разговори, отнасящи се до секс и алкохол, трябват да се провеждат заедно, защото между тях има определена зависимост свързана с рисковете.
Полезният ход от един такъв диалог, е децата да не се чувстват уплашени, засрамени, несигурни и да не остават с усещането, че са контролирани.
Възприятията им да подсказват, че са силни, спокойни, уверени и най-вече информирани.
Утвърдете доверието помежду си. Без доверие говорим един на друг, а не един с друг. Ако децата ви видят, че имате отворено съзнание и сте широкоскроен родител, ще е по-лесно да спечелите тяхното доверие. По този начин вие сте достъпен родител. Предразположите ги да споделят общувайки свободно, макар и на не леки теми.
Без неудобство и с откритост говорете по теми, касаещи секс и алкохол. Отвореният любопитен ум е нещо прекрасно.
Насърчавайте тяхното любопитство, така че да се чувстват безопасно, че идват и ви споделят. Търсете заедно отговорите.
Не им задавайте правила. Дайте им информация.
Контролът изпраща сигнали, че не се доверяваме на преценката и способността им да взимат отговорни решения. Те трябва да слушат вътрешния си глас, когато ще направят някакъв избор, а не друг да формира решението вместо тях.
Трябва да знаят, че думата им е важна. Тийновете експериментират с мястото си в света и възгледите си спрямо него. Питайте ги за мнението им. Интересувайте се живо от техните идеи. Нека чувстват искрената ви подкрепа.
Сексът е хубав само когато и двамата души са готови за него, нещо повече, искат го.
Необходими са две ясни "да", за да продължите плавно напред и едно "не"/"не съм сигурен", за да се приключи и да не се стига до по-нататъчни действия.
Всичко зависи от собствената интуиция и правилната преценка на младежите.
Всеки път, когато изтъкваме, че са се доверили точно на интуицията си и че са взели добро решение, ние изграждаме връзка на доверие.
Разбира се, че понякога ще сгрешат. Всички правим грешки. Кой е безгрешен?
Това е част от процеса.
Но когато са допуснали грешка помогнете им да анализират ситуацията. Разгледайте заедно отстрани, защо се е стигнало до тази грешка. Работете по въпроса как би могло тя да се поправи към по-добро.
Всеки човек се нуждае от различни неща по различни причини и в различно време.
Разликите са това, което прави човечеството пъстро и богато.
Една подбуда е подходяща за даден човек, но не я прави на всяка цена такава за друг.
За това е правилно да учим децата си да уважават различията, особено тези в гледните точки.
Сексът носи плътско удоволствие, но освен физическо, то е и емоционално преживяване, тясно свързано с чувствата ни.
Научете децата си да проверяват какво изпитват преди да се съгласят да правят секс и да се ръководят от интуицията си.
Уверете се, че сексът е поради взаимно желание и подходящи причини. Той няма да задълбочи емоционалната връзка, ако по начало такава липсва.
А такава отсъства, когато:
* хората правят секс с надеждата, че някой ще се влюби в тях;
*защото се страхуват какви ще са последиците в случай, че откажат секс.
Юношеството е период на открития. Открития, до които всеки трябва да стигне сам. Така се израства.
Работа на родителите е да помогнат на децата си да разперят криле до пълния им размах. Понякога децата ще слушат какво им казваме.
Друг път - няма.
Надяваме се, че с мъдрост и спокойствие ще могат да взимат своите решения, които да ги вдигат и изграждат като личности. Решения, с които да летят.