Поетичен дует – поверие и не е поверие

Поверие

Автор: Пламен Бочев

 

Ще ме прегърнеш на тръгване –

има такова поверие –

ако земята е кръгла,

отново ще се намерим.

Ще съм шофьор на такси.

Ти ще ме спреш случайно.

Ще ме докоснат косите ти –

както беше в началото.

Ще се повредят спирачките.

И ще поемем към космоса.

И ще се спрем на крачка

от небето си – осмото.

А после ще се събудим.

Ще ме прегърнеш на тръгане.

И ще вярваме – като лудите,

че земята е кръгла.

 

Не е поверие

Автор: Христина Маджарова

 

Ако земята е кръгла,

няма да ме изпуснеш.

Някъде има ъгъл,

в който да слеем устни.

Ще ми разкажеш книга

и миг преди епилога

от южен балкон ще мигнеш.

Мили задръжки, сбогом.

Земята ще потрепери:

срещаме се в трамвая.

Аз знам. Не е поверие.

И двамата всъщност знаем.

И двамата всъщност тичаме

по някаква не-окръжност.

Години.

Слънца

и птици

животите ни завъртат.

Години живот назаем

с Ремарк се самозалъгваме.

И двамата вече знаем

Земята е кръгла.