Обещание

Разрошваш детската косичка.
Игри, забава, смях...
Ден като на всички,
с изолация, храна и градски прах.

Усмихваш се и махваш със ръка:
- Излизам, за да свърша нещо!
Но ще се върна скоро! - ти обеща...
Тръгна, без чао и сбогом... просто ей така.

И ето те на път, с колата.
В купето тиха музика звучи.
После светофар и трясък...
Мъка... зов за помощ и безброй очи!

Но кой съдбата преобърна?
И защо на този ден?
Човек с душа безкръвна,
Празнувал също като теб и мен.

Живот напразен и погубен,
от ниски страсти завладян.
И дори сега, макар и хулен, все същия си е -
без следа от чувство за вина и срам!

Навярно без опора, сам опиянен,
от алкохол, лекарства, дрога - изобилстващи през този ден.
И вместо да се бори със яйца,
връхлита скорострелно твоята кола.

И няма кой да каже: "Не! Не тръгвай! Спри!"
Недосегаеми са - тях закон не ги лови.
Мълчат си всички във колата с миризма на хан,
готови са и те да бъдат великденски курбан.

И ето те, стоиш на светофара...
Спа́зи правилата, на червено спря.
Хора празнично кръстосват тротоара,
Но ти не се завърна, както обеща!