Няма истинско щастие без да се научим как да обичаме истински

Любовта е най-важната част от нашия живот, независимо дали това е любов между мъж и жена, семейна любов, любов към приятел или към домашния любимец. Обичането дава смисъл на живота ни, то ни зарежда, то ни крепи в трудни моменти. Но знаем ли как да обичаме истински?

В днешно време все повече мъже и жени избягват да имат връзка, защото са се опарили от предходни взаимоотношения. И наистина е трудно човек да преодолее неразбирателството и раздялата с любимия, но най-вече да приеме, че може би не е било писано.

Но какво означава да ни е писано? Не пишем ли сами съдбата си? Не решаваме ли сами по кой път да поемем? Всичко е личен избор - и да обичаш истински, и да не обичаш така. Но каква полза от осакатени отношения, когато давайки можете да получите всичко с един човек.

В действителност повечето хора сами се отказват да се борят за връзката си. Още по-лошо е, когато единият се бори, а другият – не. Сякаш в любовта си към семейството и дори домашния любимец сме много по-склонни да простим и да приемем недостатъците, отколкото в любовта между мъжа и жената.

Егоизмът и материализмът, изгодата и удобството, лесната замяна на партньори при първия възникнал проблем и обвиненията са завзели нашия любовен живот. Къде останаха ценности като лоялността, доверието, благодарността, уважението и дори смелостта и искреността? Как очакваме да има любов без тях? Та те са в основата и същината й.

Човек, който не знае как да се отдаде безрезервно в любовта въпреки че е бил нараняван, никога няма да разбере какво е да обичаш истински. Да обичаш така не е сделка – тази обич не се гради на условия и ултиматоми, тя се гради на чистото желание да направиш другия щастлив. А щом той/тя е щастлив/а, то и обичащият истински несъмнено ще бъде.

Да обичаш истински значи да обичаш безусловно, да приемаш другия такъв, какъвто е, да вървите към една цел, да си помагате, да растете духовно заедно. Истинската любов съществува въпреки всички пречки. За нея няма разстояние и време, тя е висша форма на чувствата.

Цял живот се учим как да обичаме и колкото по-бързо научим този урок, толкова повече щастливи дни ни очакват. Да даваш без да изискваш да вземаш, да бъдеш нараняван без да отмъщаваш, да си честен въпреки лъжите – истинската любов ще оцени това.

Не се поддавайте на негативните емоции, а обичайте безрезервно, дори да не сте оценявани. Не се страхувайте да бъдете уязвими пред лицето на любовта, но бъдете достатъчно силни да си тръгнете, ако тя не ви прави щастливи.

Бъдете горди, че обичате истински въпреки болката, която това носи понякога. Тя е нужна за уроците на живота и израстването и правилният човек ще го разбере и ще го оцени. С него винаги ще сте от един отбор и когато паднете, той ще ви вдигне. И когато той е тъжен, ядосан или неудовлетворен, вие ще го разберете и ще го утешите.

Истинската любов е едно дълго и силно приятелство, в което огънят на страстта и романтиката трябва да се поддържа жив постоянно. Тя е смисъл и висша форма на духовност и не позволявайте на никого да ви налага обратното. Зaщото само така, заедно с партньора ви, ще се борите по-леко с трудностите на живота и ще намирате сладка утеха и пристан един в друг във всеки момент.

Защото друга любов няма – всичко друго е пошлост, моментно увлечение, его, ревност, мъст, материализъм и жажда за внимание. То не ви трябва във вашия живот.