Никулден

Запридам го в този стих
със сребърна нишка,
с бели, малки звездички,
лъскави точици среднощни,
люлеещи се в небето мрежи,
вино от вишни
и вятър, който отваря вратата
нощем.

Там има преспи до свода,
бяло до Рая,
там има простори и хора от друго време,
едни си заминаха вече от тук,
за другите нищо не зная,
но ще ги търся,
дано и те
си спомнят за мене.

Ще се съберем по средата на празника,
до песни кипнали,
ще седне сред нас и Свети Никола,
заедно ще хвърлим хризантеми
на моряците и на рибите,
и минута ще се помолим
пред иконата.

Красивото и вечното заедно с нас ще се случва,
ласкав сняг ще покрие утрото ново.
Ще се кротне в нас виното,
в тишината ще се вслушваме

и с нови надежди
ще ни събере
Рождество Христово.

Виолета Бончева