Незавършената история за Шаман и Лус

Кой би зачел незавършена книга? Навярно някой, който също, като Шаман и Лус има незавършена история за търсенето, за прошката, за страха и за бавното зарастване на раните. За Любовта!

Онова къртиче, което скришом ровичка в нас, подслушва мислите ни, наблюдава сънищата ни, а после без да пита, помества нищо неподозиращото ни Сърце в ролята на протагониста. Въпросът е, дали сме достатъчно смели, за да се качим на сцената!

"Лус" е дебютната книга на Венцислав Рачев - Шаман. Корицата е на Веси Пенкова, редакцията е на Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова, а издателството е "Библиотека България".

Венци е роден в град Добрич на 20.02.1987 г. Завършва "Начална училищна педагогика с чужд език".

Питам го какво би искал да разкаже за себе си:

- Обичам Ремарк, обичам Ван Гог, обичам котки. Учител съм! - едното му изречение и половина ми напомнят на .RAR файл, а в него натъпкана цяла една Вселена. За дебютната си книга обаче, се оказва по-сговорчив:

- Книгата е искрена и написаното са емоции и чувства, които съм преживял и изживял. Посветена е на хората, които носят светлина в живота ни.

Шаман ще дари част от приходите от продажбите на "Лус" на фондация "Искам бебе", която финансира изследвания и процедури на двойки с репродуктивни проблеми.

- Всяко семейство има нужда от светлина в живота си, а какво по-светло от децата?! - допълва той.

Книгата "Лус" предстои да излезе от печат в края на месец март, а премиерата ще се състои на 25.04.2019 г. от 19 ч. в "Portrait" - гр. София.

Такава предстои и в градовете Варна и Добрич през месец май. За повече информация следете "Фейсбук" страниците на автора и издателството.

Из "Лус":

"Да загубиш нещо, което безкрайно си обичал, е съкрушително. Убийствен удар, за който е нужно време, за да се отърсиш. Написвайки "Лус", съзнавам как нямам нищо, което да предложа, освен кърпено сърце и джоб, пълен със стихове.

А в замяна искам човек, способен да чувства, с чиста душа, който да дава поне толкова, колкото и аз; да усещаме болките си и когато ни боли най-много, да откъсваме частица от себе си, лекувайки раната на обичния ни. И този човек, виждайки го сред дивата природа, на фона на сините облаци и зелената трева, до вековните дървета или безкрайните поля, сред спокойствието - да нарушава моето.

Тази любов е за мен. Всяка друга бих отказал, като се извиня.

Не съжалявайте поетите. Ако ни съжалите, то съжалявате и себе си, защото, както е казал Платон: "При сблъсъка с любовта всеки става поет".

Не лишавайте Вселената от вашата поезия. Вие, които сте срещнали своя или своята Лус, сте щастливци. Прегърнете ги, целунете, кажете си мили думи. Посадете дърво заедно. Поливайте корена му с любов и ще ви дари с най-сладките плодове.

Тази книга не е завършена, мили мои.

Може би никога няма да бъде, или ще - когато срещна Лус."

П.П. Предоставено с любезното съдействие на автора, ъф корс!