Нека позволим на малките неща да погалят сърцата ни

Удобен диван, отрупан с меки и цветни възглавници. Чаша горещ, ароматен чай. С много мед и лимон. Излизащата пара, танцува на песента, която звучи. Мелодията е тиха и приятна. Запалената свещ придава топлина и уют. Няма никой друг в стаята. Само ти и твоята любима книга...

Какво ще кажеш за стол с масичка до него? Вместо чай, нека бъде една студена бира. До нея – купичка с фъстъци. Чорапите – събути и разпилени из стаята. Краката – качени на масата. Очите - съсредоточени в мача. Няма друг около теб. Само ти и фишът от еврофутбол...

Топла, лятна вечер. Открит балкон на висок етаж. Тялото е легнало на прохладния под. Очите гледат към звездите. Няма друг на терасата. Само ти и лястовиците, които са направили гнезда в горните ъгли...

Нека позволим на малките неща да погалят сърцата ни. Нужно е да се научим да ги забелязваме и оценяваме. Не е задължително да си в скъп ресторант, за да се чувстваш добре. Не винаги е нужно да си заобиколен от много хора, за да изпиташ щастие. Не чакай само околните да направят нещо мило за теб.

Доставяй сам на себе си различни удоволствия всеки ден. Сутрешно силно кафе – щастие. Сладка торта – щастие. Домашно приготвена баница – щастие. Пухкав сняг – щастие. Пускат любимата ти песен по радиото – щастие. За малко да изпуснеш автобуса, но успяваш да се качиш – щастие. Разходка сред природата – щастие.

Щастието е навсякъде. Просто трябва да се научим да го забелязваме. Проблемът е там, че го търсим в големите неща. А то се крие в скромните дреболии и ни се смее, когато не можем да го намерим.