Най-великият урок на живота е балансът

Колкото повече учиш, толкова повече разбираш, че ти остава още много. Дори да се залъжем за момент, че сме велики, че сме над останалите, че сме най-мъдрия и успешен човек в средата си, идва време, в което животът ни показва точно обратната страна на това, което знаем. И тогава всичко сякаш започва отначало.

Никоя крайност не може да бъде позитивна. На първо място тя не е здравословна, но освен това в нещо толкова тясно съсредоточено не може да се съдържа мъдрост. Ето защо истината винаги се крие някъде по средата.

Израстването ни като личности, развитието ни отвътре не приключват на определена възраст, те продължават през целия живот на душата. Това, което ние наричаме уроци, всъщност са просто части от цялата глава в книгата, защото тя няма да е завършена, ако не са уловени всички нюанси.

Ето защо, когато животът иска да ви помогне да израснете, той ще ви научи на двете противоположности, за да можете малко по малко да откриете баланса между тях. Първо ще ви научи да казвате "да", а после ще ви покаже колко е важно да казвате "не", ще ви подтикне да обичате сами себе си, но и едновременно ще ви помогне да позволите на другите да ви обичат, ще ви възпита в отговорност за това, което ви се случва, но ще се опита да ви подскаже, че понякога нещата трябва да бъдат приемани такива, каквито са, без да бъдат тълкувани.

Така, когато се научите на действие, но и на търпение, на решителност, но и на доверие, вие ще вкусате от пъстротата на живота, защото неговата същност не е строго черна или бяла. Ние сами сме измислили разделението между добро и лошо, а истината е, че може би нито едно от двете не съществува, поне не и под формата на илюзията, която ние създаваме.

Няма правила за това как трябва да се живее, всеки ги изгражда сам за себе си, а после ги променя отново и отново. Точно в това може би е и нашето съвършенство - в способността ни да се изменяме, да разширяваме съзнанието си, да преоткриваме и другите, и себе си.

Можем напълно да се доверим на живота и спокойно да се оставим той да ни насочва, защото стремежът му винаги води към баланса. Нека учим с повече лекота и по-малко натиск, за да стигнем до свободата на хармонията, а не до ограничаващия фанатизъм.