Наставлението за четене – пръв неприятел на книгата

Ежегодно излизат на бял свят несметно число книги. Конкуренцията става все по-непоносима. И според простата теория за пространството, занапред ни чакат Хималаи от книги.

Уви – и Първородният грях вече не е библейска ябълка, атомна гъба е.

На Олимп властва божествено чудовище. Богът на Количеството. Лъжливо уравнение, според което "повече" значи "по-по-най!".

В крайна сметка книгите като хората, ще поведат лична борба за оцеляване.

Драматична борба. Дето никак не ще да се обърне на фарс, ако вече не е станала такава.

Книгата е огледало. Когато в нея се оглежда маймуна, не можем да очакваме апостолски лик.

Истина е, че много хора четат, за да не мислят.

Сред великите открития е изкуството да съдим за книги, които не сме чели.

Единственият недостатък на добрите книги е, че обикновено са причина за излизането на лоши или посредствени.

Няма на света по-страшна стока от книгите. Печатат ги и ги продават хора, които не ги разбират, подвързват ги, критикуват ги и ги четат хора, които не ги разбират, че ги и пишат хора, които бъкел не ги разбират.

И книгата, като всякое живо същество, си има не-приятели. Наставленията за четене, на първо място.

Защо тъй пада рейтингът на домашната библиотека? Защо, заедно с мебелния интериор, с подмяната на хладилника "Мраз" с "Либхер", се освобождаваме и от бащината библиотека?

Из "Небесни листа", кн.2 на Иванко Маринов.

***

Иванко Маринов е роден на 23 април 1946 г. в Хасково. Завършва средно и основно образование в Кърджали. Като ученик печата стихове в местния вестник "Нов живот", сътрудничи и на в. "Средношколско знаме". През 1973 г. завършва театрална режисура в Санкт Петербург (тогава Ленинград).

До 1990 г. е директор на Профсъюзния дом на културата в Кърджали. Печата във в. "Пулс", "Литературен фронт" и в литературните алманаси "Юг" и "Море". През 1989 г. печели национален конкурс за сценарий за игрален филм на Дебютна киностудия – София.

През 1994 г. завършва Великотърновския университет, специалност библиография и библиотекознание. Дълги години е директор на Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” – Кърджали.

Автор е на следните поетични книги: "Ден за прошка" (1999), "Дневни сънища" (2002), "Болестта на куклите" (2003), "Дни и нощи" (2006), "Откраднат сезон" (2008).

"Небесни листа" (2004) е четиво за историята на книгата. А есеистичният двутомник "Градът кръстопът", кн.1 (2006 ) и кн.2 (2008) е специфична и уникална история на Кърджали, която му донася годишната награда на Съюза на българските писатели за 2006 г. За нея получава и отличието на Съюза на краеведите в България – "Заслужил краевед".